— Това са „Забравените стихове за жените“, изговорени от Пророка. Ние ги пазим и възхваляваме Аллах, че ги е споделил с Пророка. Те са точно толкова верни, както и всички останали думи, които е изрекъл той. — Тя се обърна и се загледа в картината на царския персийски харем, играещ поло. — Легендата разказва, че по-късно Мохамед си признал, че чрез тези негови нежни слова бил говорил Сатаната, затова трябвало да бъдат изтрити завинаги от Свещения коран — продължи тя. — Но според нас не Пророкът, а Мъжът и политиката на Медина са били тези, които са променили светите слова на нашия Бог, изтривайки състраданието на Пророка. Ал-Илах е бил Богът Луна, женен за Богинята на Слънцето Диана. Аллат, Алузза и Манат са техни дъщери. Било е така в дните преди Мохамед и макар днес да не смеем да изричаме публично тези имена, символът на Османската империя ги приема. Както знаеш, полумесецът се придружава винаги от нежната си дъщеря — звездата. Какво им е толкова демоничното на жените, че мъжете се страхуват от намесата им?
— Онова, което Светият Пророк и Аллах са ни дали в безкрайната си мъдрост, не трябва никога да се изтрива! — отбеляза Иван, галейки голото й рамо. А мъжете, които се стремят да погребат тези думи, изобщо не познават безкрайното състрадание на Аллах.
Шафран влетя в спалнята, сграбчи Иван Постивич за рамото и го измъкна от леглото.
— С мен, веднага! — извика. — Вече са в двореца!
Но преди Постивич да успее да реагира по какъвто и да било начин, в стаята влетя безцеремонно дребна бяла фигурка във веещ се зад нея ален кафтан.
— Арестувам те в името на султан Махмуд! — изпищя тъничък и злобен гласец.
При звука на този глас Постивич скочи на крака и установи, че стаята е пълна с войници на Топкапъ, водени от дребната фигурка на евнуха Смарагд.
Двама солаци се опитаха да свалят великана на земята, но той изрева и само с едно движение на ръцете си ги закова на пода, преди някой друг да успее да се намеси. После грабна ятагана на единия и започна да сече пътя си през войниците, които стояха между него и вратата.
— Хайде, Есма, идвай! — извика.
— Аз няма къде да бягам! — отговори тя. — Аз съм султане на Османската империя!
Когато осъзна, че тя няма да го последва. Постивич отпусна ръце. Беше веднага хванат от един солак, който завърза ръцете му с въже.
— Хвърлете някакви дрехи върху този звяр! — заповяда Смарагд, извил ехидно уста. — И го водете при султана за екзекуция!
Махмуд изобщо не си губи времето и заповяда веднага да приготвят бесилото. Изпрати двама солаци, за да разпространят из таверните, пазара и доковете, че предателят Ахмед Кадир е заловен и ще умре на залез-слънце на Хиподрума, при своите братя, еничарите. Целият Константинопол беше поканен да гледа екзекуцията.
Есма Султан сви пръсти около перото и примигна от болка. Ръцете й още я боляха от удряне по портите на Топкапъ. Султанът бе отказал да я приеме.
„Скъпи братко и благословен султан Махмуд Втори,
Ако някога наистина си ме обичал, ще пощадиш живота на Ахмед Кадир! Народът на Константинопол го почита в петъчните си молитви, шепне възхвали за него по пазарите, улиците и кръчмите. Пощади го и поданиците ще те видят като милостив и силен владетел!
Твоя любяща сестра, която споделя кръвта на баща ти — Есма Султан.“
После притисна восъчния печат с пръстена си и изпрати вестоносец с писмото до Топкапъ. Момчето не трябваше да се връща без отговор.
— Той ще ми отговори! — обърна се Есма Султан към Ирина.
Ирина поклати глава.
— Не мисля, че ще бъде отговорът, на който се надяваш! Лично аз не бих заложила на едно писмо. Хайде, ела! Имам друг план!
С тези думи тя поведе господарката си в градините.
— Отворете тръбите! — заповяда Есма Султан на един евнух. — Погрижете се да не ни безпокоят!
— Моля те първо да ме изслушаш, а тогава да говориш! — започна Ирина. — Онова, което предлагам, е фантастично като игрите, които играехме някога из харема в Топкапъ. Само че този път залогът ще бъде животът ни!
— Какво си намислила, мила Ирина? — попита Есма Султан и се загледа тъжно в нея. — Знаеш, че нищо не е в състояние да отмени заповед на султана!
— Ти наистина ли си недосегаема?
Есма Султан вирна гордо брадичка и отсече:
— Баща ми, султан Абдул Хамид, постанови официално, че аз съм любимата му дъщеря. И съм точно толкова важна, колкото и брат ми!