Къде е сестра ми?
В мига, в който султанът вдигна ръка, за да даде началото на екзекуцията, сред тълпата се понесе ропот.
Две забулени жени се появиха в галоп на Хиподрума, с развяващи се зад тях мантии.
Тълпата затаи дъх.
Едната се приближи до султана, грабна ръката му във въздуха и го повали на земята, преди да бе успял да даде сигнал за екзекуцията. Другата се втурна към Пери и коняря, който държеше юздите. С вик от полетата на сръбските равнини тя извади ятаган, чието острие премина през въжето, а острието му се заби директно в гърдите на тлъстия бял евнух, който стоеше до палача и го надзираваше.
— Есма! — изкрещя султанът. — Предателство!
Единственият отговор бе смехът й, който разтърси въздуха на Хиподрума и продължи да звъни, докато жените напускаха в същия галоп Хиподрума, следвани от Пери. Ездачът й едва се държеше върху гърба й със завързани на кръста ръце.
Махмуд се поколеба. Капитанът на Капъкулу заговори:
— Заповедите ви, султане мой?
— Заловете жените и ги доведете живи! Но не ги наранявайте по никакъв начин, иначе ще бъдете екзекутирани! За миг не забравяйте, че сестра ми е султане!
— Ами Ахмед Кадир?
— Убийте го на място!
Наближаваше залез-слънце и жените яздеха бързо към хълмовете на изток от града. Копитата на конете им тракаха по калдъръма и преминаха с гръм по изсъхналата пръст. Дивите кучета се опитаха да ги преследват, но бързо бяха надбягани. Момчетата от сиропиталището се развикаха радостно, когато тримата ездачи преминаха покрай конюшните, а после преобърнаха една каруца с пъпеши, за да забавят отряда Капъкулу, който ги преследваше.
Едно сръбско момче се метна на кон и направи знак на други две момчета да сторят същото. Тримата се спуснаха покрай реката, а после се върнаха обратно към конюшните — голобрадите им лица просветваха на залязващото слънце. Солаците видяха силуетите им, помислиха ги за жени и се втурнаха след тях, а тримата бегълци пресякоха реката Ликус и навлязоха в хълмовете отвъд.
Когато капитанът на Капъкулу най-сетне осъзна грешката си, изруга момчетата и бързите им жребци и вдигна ятагана над главата си.
Старият главен коняр излезе напред, останал без дъх от гонитбата, и изрече:
— Господине, от нас се изисква да тренираме конете за поло и джирит на максимална скорост, при това всеки ден. Защо ни преследвате? Да не би да имате фатва за тези сирачета, които живеят благодарение на милостта на „Ая София“ и Есма Султан?
Три дена по-късно все още нямаше никакви вести нито от жените, нито от Ахмед Кадир. А имаше много граждани, които мразеха султана заради поголовната сеч над еничарите, която считаха за зла поличба. Имаше и много скромни домове и овчарски колиби, които бяха винаги отворени за герой, избягал от гнева на жестокия султан.
В двореца Топкапъ, при залез-слънце на третия ден, болната валиде султан Накшидил помоли да получи последно причастие. И целият град потъна в дълбока скръб за жената, известна с доброто си сърце и безкрайната си щедрост към бедните.
Един евнух придружи доктор Стефан Каратеодори и неговата помощничка в стаята на валиде. След като вратата беше затворена, а евнухът — изпратен да пази външния вход, сестрата свали воала си и показа на Накшидил покритите си с перлени белези устни и разкривената си завинаги усмивка.
— Значи най-сетне се върна, Безмиалем!
— Ирина. Аз съм твоята Ирина. А ти ще почиваш в мир в обятията на Светата Дева!
— Бих приела с радост една женска прегръдка — прошепна Накшидил. — Моля те, дай прошка на сина ми! Той има в себе си твърде много от Алилах и не достатъчно от Диана!
— Неговите синове няма да бъдат такива! — отсече Ирина.
— Ще родиш синовете му?
— Надявам се, че нямаш нищо против. Може би тогава ще успея да сложа край на това кръвопролитие и на прокобата, тегнеща над Константинопол!
Накшидил се закашля.
— Легнете, валиде султан! Тези емоции ви изтощават! — обади се докторът, като даде знак на Ирина да замълчи.
— Не, не! Нека говори! — извика умиращата жена, стиснала юмруци от болка. — Къде е Есма?
— Върна се в двореца си в Ортакьой. В момента има среща с брат си, за да преговаря за мир между тях. Той не би могъл да забрави, че двамата цял живот са се обичали. Като част от споразумението им аз ще се върна в Топкапъ като негова съпруга и ще родя синовете му. И след твоята кончина ще бъда следващата валиде султан!