А терминът „Сатанински строфи“ звучи твърде зловещо, твърде неподходящо за онези няколко думи от сурите, които са толкова красиви и всеопрощаващи, пълни с такава надежда. Тези стихове са били и си остават и до днес молитва за равенство и за вселена, която оценява и природата на жените, с тяхната нежна намеса и състрадание.
Синовете на Безмиалем (появяваща се в романа и като Ирина/ Софи) се възкачват на османския трон. Абдул Меджид (1839–1861) се превръща в благия султан, който обича „виното, жените и реформите“ (Мансел, 1995 г.). Според мен именно неговото управление полага основите за интелектуалните въжделения и достижения на прогресивната политика десетилетия по-късно — и най-вече за демократичните промени на великия водач на турския народ Мустафа Кемал Ататюрк.
Палачът на Босфора ли? След като всеки следващ любовник е бил давен, то все трябва да е имало някой — палач, — който да изпълнява тази екзекуция. И започнах да се питам какъв ли човек е бил той, от какви ли кошмари е страдал, за какво е съжалявал. И започнах да пиша.
Моите най-дълбоки благодарности към Филип Мансел за невероятно подробния му анализ на османците, защото именно частта за Есма Султан бе основното вдъхновение за този роман!