Години по-късно, малко след като стана султан, Махмуд се замисли сериозно за властта, която един ден Ахмед Кадир би могъл да има над еничарите. Спомни си убийството на братовчед си и потрепери при спомена за стъпките пред вратичката на фурната, където бе намерил убежище. Към този момент Ахмед Кадир вече се бе доказал многократно на бойните полета далече от столицата. Сега вече собственият велик везир на Махмуд бе започнал да се хвали с безстрашието на великана: как се впускал със сивата си петниста кобила в битка и как избягвал стрелите и копията на противника с умопомрачителна пъргавина. И точно както бе предрекъл господарят на конете — в последната, решаващата битка срещу гърците еничарят Кадир бе оставил коня си при своя коняр и бе повел пехотата славно напред, размахвайки меча си и покосявайки врага си така, както жътвар коси житните класове.
— Ха! — промърмори Махмуд, когато великият везир дойде да му разкаже как един кавалерист е предал юздите на коня си на друг човек и се е присъединил към пехотата. — Значи нашата османска армия има нужда от реформи, везире! Един кавалерист от Капъкулу да се нареди сред пехотата ей така, защото му се е прищяло? А, не! Този човек е луд! Освен това кавалерист, слязъл от коня си, носи позор на османците!
— Този мъж е герой, султане мой, и именно тази негова готовност да води му е спечелила уважението на всички еничари! Агата на еничарите не може да спре да го хвали!
Султанът се надигна от трона си и започна да крачи по покрития с килими под.
— Агата е глупак, който позволява непокорство на бойното поле! — отсече накрая. — Да знаеш, че ще извърша тотална реформа на нашата армия и на тактиката й! И повече няма да видиш нито един кавалерист, обучен в Топкапъ, да слезе от коня си! Ще се бием в полкове, с ред и дисциплина, а не като глутница мелези, които се качват и слизат от конете си, когато им скимне!
Старият везир погледна ужасено султана, който се канеше да реформира еничарите. Корпусът беше създаден още от първия султан на Константинопол — Мехмед Завоевателя13, и всички знаеха, че без еничарите нямаше да има никаква Османска империя. А дворецът на техния ага спокойно можеше да съперничи на Топкапъ сарай.
— Но, султане мой, нали точно затова беше убит вашият братовчед Селим Трети — защото се опита да прави реформи! Еничарите ще се разбунтуват и ще нахлуят в Топкапъ така, както сториха и преди! Излагате живота си на огромна опасност!
Махмуд прие забележката на великия везир с пренебрежително махване на ръка и отбеляза:
— Почитаемият ми братовчед не успя да изиграе мъдро картите си. Не разполагаше със силата и волята на гражданите. Опита се да въведе реформите с блага ръка, а аз смятам да ги наложа със силата на юмрука си!
При тези думи султанът стисна пръсти и кокалчетата на обсипаните му със смарагди и рубини пръстени побеляха.
Везирът сведе глава.
— Напълно сте прав, о, велики султане! Еничарите вече са станали варварска пасмина. Търговците на пазара крият дъщерите си от опипващите им ръце, а хората бягат от бастинадото14, което те използват твърде безразборно, наказвайки невинни. Но мисля, че ако започнем работа отвътре, бихме могли да изкореним корупцията. Ако инфилтрираме ортите с дисциплинирани водачи, които вярват в духа на еничарския корпус — поклонници на традициите на честта и защитници на правата вяра, бихме могли да озаптим вълната на корупцията и обичая им да се разправят с обикновените хора. Нека включим онези, на които те се възхищават — например този великан, за да ги поведат към по-почтени начини на служба на техния султан, както беше случаят с вашия предшественик Мехмед Първи и дори Сюлейман Великолепни!
— Да вървят по дяволите всичките! — извика султанът. — Колкото по-корумпирани и заплашителни стават, толкова по-скоро ще настъпи денят, когато турският народ ще застане до своя султан и ще зачерви Босфора с еничарска кръв! Тези наемници няма да приемат никакви реформи, а арогантността им ще им донесе собственото унищожение. Няма да похабя нито миг повече в мисъл за бъдещето им — освен за тяхната смърт!
Махмуд си пое дълбоко дъх и продължи:
— Ще премахнем ортите и ще сформираме полкове, на които ще наложим много по-голяма дисциплина, както е в европейските армии! — потърка доволно ръце, запален от собствения си ентусиазъм. Погледна през Босфора към Сладките води15 и допълни: — И ще бъда най-гордият владетел на света, когато видя как османската армия напредва към блатата на Запада, облечена в чисто нови униформи, които отразяват нашето достойнство като империя и моята голяма власт!
13
Мехмед II или Мехмед Завоевателя — османският султан, чиито сили завладяват Византия и столицата Константинопол през 1453 г. — Б.а.
14
Бастинадо — наказание, при което ходилата на жертвата се бият с пръчка или тояга. — Б.а.
15
Сладките води — широкото устие на Златния рог, напомнящо по формата си ятаган, се подхранва от водите на две реки, известни като Сладките води на Европа. — Б.р.