— Но, султане мой… — опита се да вметне нещо великият везир.
— Замълчи! Нашата нова армия ще бъде гордостта на Константинопол! Още този следобед ще разговарям с посланиците на Англия и Франция и моментално ще се заема с проучването на проблема!
— Но, ваше величество, аз просто искам да защитя вас и вашия харем! Еничарският корпус съществува вече повече от триста години. Бъдете сигурен, че те няма да се съгласят да вземат пример от армиите на неверниците и ще се разбунтуват! А Улемата16 ще вземе тяхна страна, като ви обвини, че преговаряте с езическите врагове на Пророка…
— Достатъчно! Ще реформирам тези мръсни зверове и ще наложа пълна дисциплина! Изпрати ми този Ахмед Кадир! Веднага!
Великият везир напусна тронната зала напълно слисан. Онова, което бе започнало като доклад за славните победи на еничарите в Западните провинции, бе завършило със злобна тирада на султана. Но какво бе провокирало този гняв в сърцето на господаря му? Везирът бе убеден, че ако Махмуд държеше да продължи с този свой заговор, щеше да бъде принуден да поиска фатва17 от главния мюфтия, защото според най-висшия имам18 на исляма еничарите бяха защитени от шериата. А това щеше да отнеме време, през което султанът можеше и да се вразуми.
Изпрати един паж да отиде до казармите и да доведе войника Ахмед Кадир. А след това се запъти бързо за среща с офицерите и агата, за да им съобщи за опасните намерения на султана.
Няколко часа по-късно Иван Постивич влезе във вътрешния двор на Топкапъ сарай с кожа, зачервена от старателното търкане на теляка в царския хамам19. Не знаеше заради какво се чувства толкова скован — заради безупречно колосаната синя туника, в която го бяха облекли, или от притеснение. Поклони се на новия султан — третият, който бе седнал на трона за трите десетилетия, откакто Иван беше тук. Точно този беше просто едно момче, пускано от клетката на Топкапъ само за конни състезания и тренировки на кавалерията — арогантен, ужасен от всичко младеж, който бе на същата възраст като Постивич.
Султанът поиска да разгледа меча на войника.
Безупречната му гладка ръка се плъзна по острието. Изнежените дълги пръсти се спряха за миг върху нащърбяванията от битките и султанът рече:
— Това е меч на истински османски воин. Подвизите ти като чорбаджия на елитните Капъкулу части са легендарни!
— Османската империя ме направи това, което съм, султане мой! — изрече войникът и сведе почтително глава.
Султанът присви очи и заоглежда внимателно великана пред себе си. Този човек вече се утвърждаваше като водач на хората. А всеки водач, различен от султана, беше опасен, особено когато ставаше въпрос за непостоянните и могъщи еничари.
— Да, Османската империя наистина те е направила този, който си, еничарю. А аз ще те направя онзи, който ще бъдеш!
Два дена по-късно при Постивич се появи личната охрана на Махмуд, за да го отведе в двореца на любимата сестра на султана и да изземе от еничаря командирския му пост в кавалерийската орта.
— Това е новият ти пост, Ахмед Кадир. Ще пазиш честта и живота на Есма Султан. Султанът има страхове относно… навиците на сестра си — заяви командирът на охраната. — Вече се чуха обиди по неин адрес от страна на един мъж на моста Ралата — мъж, чиято глава вече скърби за загубата на тялото му. Някакъв луд, суфи от бекташите20.
— Но аз съм воин, чорбаджия на кавалерийска орта, а не дворцов прислужник! — възнегодува Постивич. — Не съм обучен за дворцов солак! Имам си коне, за които да се грижа, и трябва да обучавам новобранците на джирит и на поло. Ще се побъркам, ако трябва да прекарвам часове наред в пълзене по пода, само и само да угодя на някоя прищявка на принцесата! Оставете ме да се бия с руснаците или да извоювам нови земи за империята от гърците!
— Много добре знаеш, че онова, което искаш, е невъзможно! Самият султан те е назначил за охрана на принцесата!
Но дори султанът не бе съумял да схване естеството на жестоката конкуренция за доверието на принцесата. Старите стражи едва пуснаха Постивич във външния двор на палата, като не спираха да ръмжат, че сестрата на султана е тяхна грижа, а не работа на еничар.
16
Улема — ислямско управително тяло, състоящо се от мъдреци и богослови, които са родени мюсюлмани и чиято задача е да тълкуват закона на исляма — шериата. — Б.а.
17
Фатва (или фетва) — писмен отговор или заповед на мюфтия, свързан с ислямския закон. — Б.а.
20
Бекташи — либерален орден на суфи дервиши, проповядващ религиозно-философско учение в рамките на исляма. Орденът покровителства еничарския корпус. — Б.а.