— Внимавай, нежни великане! — предупреди гласът. — Докато аз съм в харема на великата Есма Султан, си длъжен да ми демонстрираш уважение! Принцесата ще се разсърди много, ако разбере какъв тон си ми държал! — замълча и после продължи: — И като нищо може да набучи главата ти на кол в двора на двореца Топкапъ, за да забавлява тълпите с огромния ти кръгъл сръбски череп! А след това турчетата ще откраднат самотната ти глава, за да си играят с нея и да я ритат по улиците на Константинопол, за да дразнят кучетата. Но не след дълго ще започнат да се оплакват, защото християнският ти нос е толкова голям, че ще насини пръстите на краката им, и накрая ще се върнат разплакани при майките си!
Пряко сили Постивич се разсмя и изрече:
— Съжалявам, че думите ми са ви се видели толкова тромави, мадам! Моля коленопреклонно за вашата прошка!
— Да бе, тромави! Струва ми се, че си използвал това извинение и преди, нали? — дойде отговорът. — Но не съм сигурна докога султане ще продължава да го приема.
— Коя си ти? — извиси глас Постивич и се приближи към решетката. — Откъде знаеш за разговора ми с Есма Султан?
— Назад или ще извикам главния евнух! — изсъска гласът. Косата отзад се раздвижи като буйна вълна. Но той не успя да различи лицето й в сенките.
Пъхна пръсти през дупките в решетката и я стисна здраво.
— Ахмед Кадир, излагаш на риск живота и на двама ни! — прошепна непознатата на сръбския език на неговата родина. — Отдръпни се назад!
— Знаех си, че си от Северните земи! — рече той, автоматично превключвайки на родния си език. — Усетих го в турския ти.
— Назад! — повтори тя от мрака, а после продължи шепнешком: — Дойдох само за да те предупредя — не се доверявай на онези, които идват като приятели и се опитват да спечелят доверието ти! Слушай господарката ми и ще узнаеш тайните на османската династия, но никога не забравяй, че тя също е от тях и никога няма да се откаже от божественото си право. Но пък би могла да те защити тогава, когато най-малко очакваш!
— Тя е убийца! — изръмжа Иван Постивич. — Изпраща невинни мъже на смърт! Сигурен съм, че стига да й се прииска, ще изпрати и мен.
— Не всичко в живота е просто като разделението между Доброто и Злото — отвърна гласът. — С течение на времето ще разбереш, че тези две нишки се преплитат много сложно в красивите шарки по килимите на османците. За да ги разгадаеш, трябва да знаеш коя нишка да дръпнеш!
С тези думи чехлите на момичето от харема се плъзнаха по рогозките и Постивич чу как стъпките й се отдалечават по коридорите отвъд изящно резбованите решетки.
Личният лекар на султана — Стефан Каратеодори, който беше извикан по спешност в покоите на принцесата, разбута с нетърпеливо махване на ръка тълпата истерични момичета от харема, скупчили се около господарката си. Жените се разхвърчаха във всички посоки като подплашени гълъби, но само след миг с тихо шумолене на фините си копринени поли се събраха отново край болната Есма Султан.
— Изведете ги от тук! — извиси глас лекарят на империята, възмутен до дъното на гръцката си душа от невежеството в харема. Обърна се към главния евнух и рязко заповяда: — И не пускайте в стаята повече от една прислужница и един страж!
Докато се приближаваше към леглото на принцесата, бе изумен от тежката миризма на жасмин, рози и лилии, която изпълваше стаята. Всеки сантиметър от царските покои беше запълнен с вази с цветя в различен етап на разцъфване. Прислужниците в харема бяха измили пода с толкова силно концентриран парфюм, че на имперския лекар му се повдигна.
Докторът — голям ерудит, за когото се говореше, че владее до съвършенство осемнайсет езика, поклати отново глава, слисан от невежеството в харема. Кихна в носната си кърпичка и си позволи една цветиста ругатня на гръцки. Нападение от цветя, стълпотворение от хора — нищо чудно, че принцесата бе прикована на легло и с всяка следваща минута се влошаваше все повече.
— Тя отказва да се храни, а от три дена не е спала — обади се Назип, кършейки луничавите си ръце. — Приготвихме всичките й любими храни, даже гълъб с подправки, но тя дори не поглежда в чинията си.
— Султане, какво сте яли преди три дена? — попита докторът.
Есма Султан повдигна брадичка от възглавницата и прошепна:
— Почти нищо. Последното, което си спомням, че съм яла, беше една смокиня от градината, но само едно парченце от нея. В името на Аллах, каква е тази непоносима воня?!