— Когато се родихте, принцесо, беше най-лошата година на Ангела на Смъртта. Чумата отне живота на една трета от жителите на Константинопол и отникъде не се виждаше надежда. Тогава се родихте вие — благословия за всички, момиче! Нямаше да ви се налага да се съревновавате с братята си за султанския трон. Харемът празнуваше раждането на една красива дъщеря, която всички щяха да кипрят и глезят!
— И какво му е хубавото да си жена? — извика Есма, отмятайки глава върху бродираната възглавница. — В това, че се омъжваш и оставаш цял живот зад стените на харема ли? Или че от утробата до гроба те държат в постоянен плен и всъщност никога не можеш да се родиш напълно? Ако не беше смъртта на съпруга ми, аз също щях да имам подобна съдба!
— Така е. Крайно необичайно е една принцеса да не се омъжи повторно, особено повече от десетилетие след загубата на съпруга си. Озадачавате цял Константинопол.
— По-скоро бих искала да видя главата си на кол, плашеща хората на рибния пазар под Топкапъ, отколкото да поискам друг съпруг!
— На една дъщеря й е спестена грозотата на мъжкия свят — отвърна докторът, като се почеса по брадата. — Нали точно такава е била заповедта на Мохамед — да останете изолирани от по-грубия, по-бруталния пол?
— И смееш да ми цитираш Пророка, така ли, византиецо?! Тогава да ти кажа, че нашият Пророк е изисквал от мъжете да уважават жените си, а не да ги изолират! Освен това… виждала съм достатъчно бруталност, докторе. Стига ми за цял живот!
Старият лекар се замисли. И накрая рече:
— Може би ще благоволите да споделите с мен какво сте видели?
Принцесата закри уста с кърпичка, но заговори, макар и с приглушен глас:
— Видях убийството на братовчед ми Селим. Той се скри в харема, но убийците го извлякоха на двора и го заклаха като свиня, под лимоновото дърво. А после накълцаха цялото му тяло на парчета с ятаганите си. Кръвта му опръска всичко наоколо, изцапа листата на дървото, под което някога толкова обичах да си играя!
— Наистина сте видели твърде много, принцесо. Една жена не трябва да вижда подобни неща. Организмът й не е създаден за това.
Есма Султан се надигна на лакът и възкликна:
— Организмът ли, докторе? Давате ли си сметка, че думите ви са унизителни както за мен, така и за всички жени? Знаете ли, че видях как една стара прислужница скри брат ми във фурна, когато дойдоха да го търсят, за да го убият! Ето ви го женския организъм! А когато после разбраха за хитростта й, видях как три от тези животни я изнасилиха един след друг, за да я накарат да си плати за лоялността към семейството на султана! Една прислужница, която е спасила османец, мъж! И никаква подкрепа от други мъже, никаква защита!
— Като че ли всички османци са обречени на страдание — отбеляза замислено докторът. — Но аз съм дошъл, за да ви помогна да оздравеете — направи пауза и след кратко колебание добави: — Ако принадлежахте към моята религия, бих ви препоръчал да си изповядате греховете пред патриарха. Изповедта би ви дарила с покой и би ви помогнала да се помирите с Бога.
Настъпи тягостна тишина. Сякаш всички бяха спрели да дишат. И продължи толкова, че дори глухите уши на доктора доловиха стърженето на дървените вили на градинарите под прозорците на двореца, които събираха нападалите листа.
— Смееш да приписваш твоите езически ритуали на една османска принцеса?! — изкрещя накрая Есма Султан и чак седна в леглото, като кобра, подготвяща се да скочи напред.
Каратеодори си даде сметка, че беше прекалил, но пък беше твърде стар и прекалено уважаван, за да се страхува от гнева на сестрата на султана.
— Просто разсъждавах на глас какво бих ви предписал, ако бяхте от Светата православна църква — отговори спокойно. — Но тъй като не сте, мога само да се надявам, че Аллах ще се смили над ориста ви и ще ви излекува от главоболията, кошмарите и безсънните нощи, от онези видения за мъртви мъже, които препълват чистите води на Босфора. Имам, разбира се, отвари, които ще ви помогнат да заспите, както и компреси за глава с успокояващи лавандулови масла, които ще облекчат главоболието ви. Но чрез тях мога да излекувам само симптомите на вашето заболяване. Защото те са причинени от нещо много по-дълбоко, от нещо, което ви преследва отвътре и което аз като лекар на физиологията не мога да докосна!
— Вие сте твърде стар, за да лекувате когото и да било! — отсече Есма Султан и му обърна гръб. — Освобождавам ви, за да се върнете в кръчмата и да се наливате с алкохола, който ви е размил мозъка толкова, че вече сте напълно безполезен за османските султани! И ще съобщя за вас на моя ангелски брат!