Есма вече знаеше, че вонята, която я задушаваше, беше напълно недоловима за останалите хора в двора й. Докторът едва не й бе казал в очите, че си въобразява, че това е продукт на фантазията й. А тя бе видяла как двете момичета от харема си разменят погледи, а после свеждат очи към пода.
Фантазии. Слабост.
Значи сигурно ще възприемат тези звуци по същия начин. А тя не можеше да позволи подобно нещо.
Докторът я бе попитал за нещата, които я тревожеха. Но кой доктор пита болния за мислите му? Работата на лекаря бе да я лекува, а не да я разпитва. Защото тя бе османска туркиня и не отговаряше пред никого другиго, освен пред Аллах. Ноздрите й отново потрепериха презрително заради наглостта му.
Странният звук над Босфора се засили по сила и яснота — не толкова вой, колкото болезнен писък.
И сега тя разбра какъв е този звук.
Беше последният писък на удавен мъж, който проклина, докато пръстите му се опитват да разкъсат грубия чувал на дъното на Босфора. Под светлината на свещите тя видя очите на удавника — невиждащи и стъклени, вторачени в нея през издутата от вятъра завеса.
Есма Султан се опита да сподави писъка, който се изкачи в гърлото й.
Няма да показвам слабост. Не трябва да…
Целият дворец се събуди от писъка й — измъчен и жалостив, безпомощен в ужаса си.
— Какво има, ваше височество? — извика главният страж, втурвайки се в стаята й, придружен от други двама войници.
— Доведете веднага доктора от Топкапъ! — изхъхри султане, като покриваше и откриваше устата си, хващаше гърлото си и се опитваше да издиша.
Назип й донесе веднага розова вода в златна чаша — ръцете на момичето трепереха толкова силно, че част от водата се изля върху ленените чаршафи.
— Да е тук, до леглото ми, преди края на този час, ясно ли е?!
— Ваше султанство, докторът ще бъде при вас моментално! — обеща стражът. — Ще изпратя най-бързия ни бегач до Портите на блаженството! — а после, през рамо, допълни: — Доведете веднага и Ахмед Кадир! Докато съм при принцесата, трябва да разположим пред вратите на принцесата цялата си охрана!
Едно бързоходно момче бе изпратено до казармите, за да доведе еничаря. Когато го видя да приближава, часовоят пред портите извика:
— Хей, кой е там?
— Идвам от двореца на Есма Султан, за да заведа великана Ахмед Кадир — извика момчето, едва поемащо си дъх. — Ако ми кажете къде да го намеря, ще го събудя. Трябва да дойде веднага с мен!
— Надали би посмял да го събудиш, ако знаеш какви са кошмарите му — подвикна часовоят. После направи знак на колегата си да заеме мястото му и добави: — Ще отида лично да го доведа. Аллах да е с мен!
Часовоят влезе в спалното помещение с високо вдигнат фенер. Въпреки множеството тела огромната фигура на Кадир се различаваше лесно. Гигантското му тяло се мяташе неспокойно, устата беше отворена, сухите устни се движеха неразбираемо, мърморейки нещо на родния си език, пръстите се забиваха дълбоко в сламата под него, по слепоочията му се стичаше пот.
— Събуди се, Великане! — изрече часовоят, като разтърси раменете му. — Викат те в двореца на Есма Султан! Веднага!
Очите на Постивич се отвориха рязко, ръцете му се стрелнаха напред и пръстите му обгърнаха врата на часовоя. Часовоят го плесна здраво по челото с дръжката на меча си и Постивич падна обратно по гръб, стенейки от болка.
— Не си лесен за събуждане — промърмори часовоят, оправяйки туниката си. — Да знаеш, че следващия път ще се пазя направо с острието на меча си!
— Викали сте ме, принцесо? — изрече докторът със синкаво под светлината на свещите лице. Изпод тюрбана му се подаваха сиви къдрици коса.
— Бих искала да говоря насаме с вас, докторе — отговори принцесата. — Стража, погрижете се целият ми двор да стои най-малко на десет крачки от затворените ми врати! Фатия, затвори всички прозорци и ги залости! А после пусни водата в шадраваните, до края!
Лекарят проследи мълчаливо прислужницата, която се втурна да затваря прозорците един по един, а накрая и вратата на огромната зала.
— Безмиалем, ти остани до мен! Останалите, вън! Веднага! — заповяда властно Есма Султан.
Когато се увери, че в стаята няма никой и че вратите са добре затворени, принцесата се обърна към доктора и изрече:
— Казахте ми, че ако бях християнка от вашата Църква, е добре да се изповядам и да потърся опрощение от свещеник.
Старецът въздъхна, затвори примирено очи и прошепна: