— Така е, ваше височество. Но вие ме порицахте за грешката ми. Вие, разбира се, сте от светата мюсюлманска вяра и от моя страна беше глупаво да споменавам…
— Нищо подобно! — махна с ръка Есма Султан. — Събудихте интереса ми. Все пак вашата вяра и вашият пророк Исус са били стъпка към съвършеното слово на Мохамед. — След тези думи тя прочисти гърлото си и взе чашата с ечемичена вода с лимонова есенция, която стоеше на шкафа до нея.
— Ние ценим примитивните, но ключови опорни точки, които вие сте оставили пред нас, за да проправите пътя към истинската вяра. Исус е бил ценен пророк и се радва на голяма почит в Корана. Но ми е любопитно за вашите свещеници. Наистина ли подобни изповеди пред непознат успокояват вярващите, тормозени от демони?
— В повечето случаи свещеникът е добре познат на вярващия. Но също така е вярно, че християнинът може да отиде и при свещеник, когото не познава, и да се изповяда, за да получи опрощение. Пречистването на греховете се извършва чрез властта на Църквата и силата на Исус Христос.
В никелираните тръби на шадраваните се чу шум и след малко водата потече.
Принцесата кимна замислено. После продължи:
— И значи казвате, че се намира облекчение, когато говориш за нещата, които тревожат душата ти?
— Да, абсолютно! — кимна убедено старецът. Воднистите му очи я огледаха внимателно, докато тя съзерцаваше пръстите си. Но не смееше да прибързва с приказките си.
— Докторе, ще обмисля нещата, които ми казахте — рече тя.
— Принцесо — започна докторът, — ако мога да ви помогна по някакъв начин… може би да доведа патриарха на Православната църква…
— Тишина! — изпищя принцесата и се хвана за врата. Хвърли поглед към вратата и допълни: — Старче, вие действително ли си въобразявате, че ще допусна водача на неверниците при себе си?!
— Простете — запелтечи докторът. — Помислих си…
Принцесата изцъкли очи и пак й се повдигна.
— Пак тази воня! — извика.
Лекарят не каза нищо. Само я наблюдаваше.
— Свободен сте, докторе. Ще обмисля предписаното от вас. Но никога повече не говорете пред мен за езическата си църква!
— Ваше височество! — изрече той, изправи се, сведе почтително глава и излезе, за да се върне в топлото си легло в двореца Топкапъ.
Думите на гръцкия лекар кънтяха цяла нощ в главата на Безмиалем. В съня си тя прозря правилността на съвета му, дълбочината на логиката му. Да заговори на глас за жестокостите, които тежаха толкова много на съзнанието на господарката й и не й даваха покой — това действително би могло да се превърне в лекарството за нейната болест. Бог или нейният Аллах, или просто чистият нощен въздух биха могли да чуят думите й и да прогонят джиновете на мъртвите, та дано накрая измъчените им души намерят покой!
Но Есма Султан по-скоро би прерязала китките си и би натопила раните си в оцет, отколкото да се изповяда пред който и да било свещеник. Но ако не е свещеник, а единственият човек, който споделяше и разбираше ужаса на тези убийства? Защо той да не може да изслуша думите на страдание на султане? Не човек на расото или молла, или имам, а съвсем обикновен човек, може би дори същият, чиято ръка бе извършила тези убийства в името на Османската империя?
Безмиалем въздъхна. Ако отвореше и дума за това пред Есма Султан, тя би заподозряла, че момичето от харема просто си търси повод да види палача на Босфора, да усети присъствието му и да чуе гласа му. Когато великанът влезеше в двореца, целият харем заставаше като хипнотизиран зад централната решетка. И Безмиалем бе наясно, че Есма Султан отлично знае как жените се притискат до тесните отвори, без да посмеят да си поемат дъх, докато наблюдават Ахмед Кадир.
„Не! — каза си накрая Безмиалем. — Тя знае, че никога не съм й давала лош съвет. Знае, че съм достойна за най-голямото й доверие.“
И въпреки това момичето бе наясно, че даже в болестта си и в отчаяното си търсене на изцеления Есма Султан няма да посмее да говори за удавниците, за използваните и захвърлени от нея любовници. Подобно петно върху душата й не би могло да излезе лесно наяве, независимо колко я измъчваше.
Безмиалем реши да отиде при нея, след като Назип и останалите жени я изкъпят. Зачака, докато опиумът започне да действа, защото знаеше, че тогава всички неща бяха възможни, особено с помощта на евнуха Шафран.
В отчаянието си тя ще проумее, че той е единственият човек, с когото би могла да говори по този въпрос, единственият, който споделя товара й. Тя ще ме чуе! Знаем, че ще ме чуе! Трябва да ме чуе!