Стига онзи предател и подлец, белият евнух Смарагд, да не се намеси, всички неща са възможни!
До настъпването на следващата нощ Безмиалем вече бе успяла да убеди болната си господарка в разумността на плана си, защото Есма Султан нямаше по-доверено момиче в харема от нея.
— Аз умирам, Безмиалем! Тези кошмари разяждат душата ми, смрадта ме задушава! Съвсем скоро за мен вече няма да има и глътчица въздух.
— Позволете ми да извикам онзи, който единствен знае за удавниците, о, моя султане! — прошепна Безмиалем. — Само той може да ви разбере. А освен това е мюсюлманин като вас!
— Не мога да говоря с никого за тези мъже, не разбираш ли?! — прошепна Есма Султан и протегна ръка към сребърната купа, за да повърне. Безмиалем я пое от ръцете й и я задържа пред нея.
Нямаше нищо повече за казване. Есма Султан прилегна с бяло като платно лице върху белите възглавници.
— Моля ви, Есма Султан! Просто поговорете с него! За каквото и да било! Няма да позволя да умрете, вие сте моя господарка и най-добра приятелка! Моля ви, угодете на това ми желание!
Есма Султан отвори очи и ги насочи към любимата си приятелка. Накрая кимна бавно, безсилна като малко котенце.
Иван Постивич пристигна в двореца с подпухнали от безсъние очи.
— Ахмед Кадир — посрещна го главният евнух Шафран, скрит в сенките до портата. — Султане изисква частна аудиенция с вас. Веднага! Ще надзиравам лично измиването ви.
Дежурният солак отстъпи, за да пусне Постивич.
— Нова аудиенция, така ли?
— Да — кимна Шафран и го огледа замислено. — Сигурно сте чули, че принцесата е много болна?
— Да, носят се някои слухове из „Ат Мейдан“.
— Солак! — изкомандва Шафран през рамо. — Върни се веднага на поста си! Ако те усетя още веднъж да подслушваш, ще ти уредя да търкаш до края на живота си мръсните плочки в хамама с проклетата си брада!
Стражът се поклони и запристъпва назад към големите врати на стаята за аудиенции.
— Миризми, които никой друг не усеща, и гледки, които никой друг не вижда — изрече тихо Шафран. — Нещо й стиска гърлото и не може да си поеме дъх.
Еничарят тръгна заедно с евнуха към общия шадраван. Сви ръце и изми обилно с вода лицето си. Водата — леденостудена благодарение на огромната древна цистерна под двореца, бързо прогони съня му и отвори очите му.
— Нещо не разбирам — промърмори накрая. — Ако вижда видения и надушва въображаеми миризми, какво мога да направя аз? Аз мога да отблъсквам натрапници, да убивам крадци и да защитавам харема й, но мечът ми е безсилен срещу призраците, които я преследват!
— Внимавай какво говориш, еничарю! — погледна го Шафран и черните му очи проблеснаха. — Езикът ти или ще те спаси, или ще те унищожи! Оставям на благоразумието ти да реши кое да бъде. Ако тя започне да ти говори, слушай и ще спечелиш. Никога не подценявай влиянието й върху брат й, нашия султан! — допълни съвсем тихо. — Все още не е късно отново да се включиш в игрите по джирит, чорбаджи, но първо трябва да се научиш да угаждаш на Есма Султан!
Шафран не направи пауза, за да чуе отговора на еничаря, а веднага след това издаде с уста кратък, съскащ звук, който автоматично доведе пред него два пажа, готови да изпълнят заповедите му.
Постивич свали обувките си и мълчаливо изми краката си. Когато приключи с ритуалното почистване, евнухът му даде нов чифт копринени чехли и изпрана туника. Помогна му да увие красив тюрбан около главата си. Постивич усети как силните пръсти на огромния черен мъж надиплят нежно ивиците на тюрбана и го гласят според главата му. За последен път бе усещал ръце, които го обличат, в детството си, в северните провинции, което беше много отдавна. И сега това усещане му се стори извънредно успокоително.
— Твой дълг е да служиш на Османската империя — изрече Шафран, докато го придружаваше до вратите на залата. — Този дълг включва и опазването на здравето на султана и на неговото семейство. Имам ти пълно доверие, че ще сториш всичко по силите си да помогнеш на принцесата да възвърне цветущото си здраве! А за това ще бъдеш богато възнаграден!
При тези думи очите на Шафран се приковаха напрегнато върху очите на Ахмед Кадир — настървение, което еничарят бе виждал единствено в очите на мъже, влизащи в битка. След това евнухът кимна на стражите да обявят на принцесата за пристигането на нейния гост.