Вдигнах шокирана очи — не можех да повярвам, че той се осмели да ги изрече под покрива на двореца. Все още му се позволяваше да играе със сестрите и братовчедките си само защото го смятаха за невинно дете. Но ето че той вече се сдобиваше със страстите на мъж и бе решил да ги упражнява върху мен. Вероятно затова и той, подобно на братовчед ми Селим, бе затворен в клетката за принцове и освобождаван само за големи дворцови церемонии. „Помни, Есма, че ние сме само наполовина брат и сестра!“
Когато се изправи, за да посрещне неговата и моята майка, усетих топлия му дъх, докато въздъхваше. Аз бързо възвърнах самообладанието си и заговорих с фаворитката Накшидил така, както се очаква от една принцеса. Знаех, че тя всеки ден се буди с надеждата някой ден да види сина си като султан на трона на империята.
— Значи брат ви е бил влюбен във вас още от дете, така ли? — обади се най-сетне Иван Постивич. — Затова ли сега ви угажда така?
— Влюбен ли? — разсмя се принцесата и покри очи с бледата си ръка, потъвайки в спомени. — Но какво е любовта, еничарю? Такава невежа дума, толкова глупава страст! Никой в имперския харем не може да си позволи лукса на романтичната любов, а какво остава един принц и една принцеса, които имат общ баща! Важното е обаче, че брат ми се грижеше за мен и разбираше настроенията и амбициите ми така, както аз разбирах неговите. Същото беше и с братовчеда Селим, който беше по-голям и първи седна на трона, макар в редица отношения той да бе много по-нежен и състрадателен. Но когато един принц стане султан, той трябва да забрави всички човешки емоции. Иначе — нали знаеш какво казват? Иначе „османският принц губи главата си под падащите листа на лимона“.
Есма Султан се прозина широко и покри ръка с деликатната си бяла ръка, обсипана с мрежичка от сини вени. Изправи се, приближи се до прозорците и забеляза, че изпод кепенците нахлуват първите лъчи на зората. Отвори тежките дървени капаци на единия от тях и мястото, на което стоеше, беше залято от ярък сноп светлина. Тя си пое дълбоко дъх и се усмихна.
— Защо се усмихвате, султане?
— Усмихвам се, защото единственото, което надушвам в утринния вятър, е вкусът на сол и миризмата на окъпания в роса жасмин от моята градина. Говоренето с теб успя временно да лиши от сила ифритите и джиновете, които излизат от водите и ме преследват. Мисля, че вече съм в състояние да се отпусна и да поспя — до настъпването на вечерта.
Иван Постивич сви рамене и се загледа в грубите си, изпъстрени с белези ръце. Не можеше да разбере как неговото присъствие би могло да държи на разстояние душите на убитите. Принцесата сбърчи чело, загледа се в Босфора и промърмори:
— Чудя се дали езическите ритуали на християнството не притежават някои суеверия, които биха могли да се окажат полезни за правоверните. Може би старият доктор е бил прав да ми предпише подобен цяр.
— Аз не съм свещеник, Есма Султан.
Тя се обърна към еничаря, повдигна брадичка и отсече:
— Мисля, че за днес е достатъчно. Ще ти позволя да се върнеш в казармите на двореца. Ще бъдеш освободен от обичайните си задължения. Искам да идваш при мен всяка вечер, точно в полунощ, за да ми правиш компания в най-мрачните часове, когато смрадта е задушаваща. През деня аз ще спя. Ще инструктирам Шафран да се постарае моят график да съвпадне с твоя.
Великанът се изправи. Но погледът му беше прикован не върху султане, а към далечния край на стаята.
— Преди да си тръгна, ваше височество, ви моля да ми окажете честта да задоволите любопитството ми.
Очите й се свиха и той забеляза потрепването на мускулчетата около бледите й устни.
— Говори, еничарю! Но гледай да не ме изтощиш с въпросите си!
Той се насочи към източната стена на стаята, вдигна ръка към една картина с коне и ездачи на златист фон и попита: