— Ето това! Бихте ли ми разказали, моля, за тази картина?
Лицето на принцесата се отпусна и тя се усмихна. И сякаш изведнъж се подмлади.
— Тази картина някога висеше в покоите на баща ми в Топкапъ сарай — започна и се насочи към госта си с копринените си пантофки. — Той ми я подари за единайсетия ми рожден ден при едно условие — че преди смъртта си ще я върна обратно в Топкапъ, тъй като тя е наследство на Османската империя. И изобразява точно това, което си мислиш, еничарю — игра на поло.
Великанът кимна, без да откъсва очи от произведението. По едно време отбеляза:
— Господарят на конете ми е казвал за рисунки като тази, но никога не бях допускал, че ще имам щастието да видя такава с очите си.
Есма Султан наклони глава и го загледа с интерес.
— Да, картината е действително интересна. Забелязваш ли нещо необичайно в играчите на поло?
— Ами, мисля, че не държат юздите достатъчно здраво. Излъчват младост и нежност, но и абсолютна увереност в силите си. Онези голобрадите трябва да са еничари.
Есма Султан се разсмя звучно и възкликна:
— О, еничарю невеж, половината от тях са жени!
Иван Постивич ококори очи и погледът му зашари ту към принцесата, ту към картината. Накрая извика:
— Жени на игрището за поло?!
— Да, естествено — кимна султане. — Любовта към конете е в кръвта ни, носи се от всички турци. Не ме гледай толкова изумено, това показва, че не познаваш добре историята ни! Носиш срам за нашите учители в Топкапъ, които са те обучавали! Позволи ми да ти припомня, че преди Пророка турските жени са били прославени по целия свят с уменията си да отглеждат, обучават и яздят коне, което е съхранено в легендите и в произведенията на изкуството. Тази творба тук е дело на персийски майстор, който е нарисувал харема на султана по време на игра на поло. Смята се, че това са принцеса Ширин и нейните придворни дами.
— Великолепна е! — отбеляза със светнали очи Иван Постивич.
— Така е. Бих казала дори, че е съкровище — кимна принцесата. После се загледа отново в него и допълни: — Вероятно най-голямото съкровище в моя дворец. Интересно, че забеляза точно нея въпреки далеч по-крещящите предмети в тази стая.
И обгърна с жест на ръката си изящните китайски вази и финия английски порцелан, инкрустираните със скъпоценни камъни кутийки за емфие, сабите от чисто злато, кутийките от слонова кост, инкрустираните маски и златния плювалник, който тя държеше тук за специални посетители.
— Заради конете — отговори еничарят, като обърна гръб на картината. — Това е нещото, което познавам най-добре.
Тя кимна и отбеляза:
— Достатъчно е да познаваш добре и едно нещо.
След това вдигна малко златно звънче и звънна с него. Вратите на стаята се разтвориха моментално и на прага се появи главният евнух, който изтри съня от очите си и изпъна туниката си, за да се поклони на своята господарка.
— Ескортирай еничаря до казармите, Шафран. Но се погрижи първо да му дадат закуска в градините, а след това го освободи от всички задължения, за да може да се яви обратно тук петнайсет минути преди полунощ!
— Да, султане моя.
— И отвори всички кепенци на прозорците, но ми донеси тъмен воал, за да скрия светлината от очите си. Готова съм да заспя.
И без да каже думица повече, принцесата плесна с ръце и Иван Постивич бе изведен от покоите й, а после, през големия коридор бе отведен в дворцовата градина.
Шафран прие Постивич в двора до големия шадраван. Еничарят огледа внимателно лицето на евнуха и този път не забеляза нито капка от враждебността, която бе зърнал при първата им среща, но и нито един знак, че човекът го харесва или уважава. И все пак благодарение на еничаря неговата господарка за първи път от десетина дни бе изявила желание да спи, за което слугата му бе безкрайно благодарен. Личеше си по отпуснатите гънки около устните и очите му. Въпреки това евнухът не отрони и думица.
Но онова, което липсваше в отношението на евнуха, се компенсираше многократно от пищното обслужване, с което бе обграден войникът. Млад евнух мулат донесе гарафа със златно покритие и изля от нея вода с лимонов аромат в перлена купа — за измиване на ръцете. После в двора се появи малка процесия от слуги, които балансираха върху главите си дървени подноси. Чиниите с отбрани деликатеси бяха сервирани от личните прислужнички на принцесата — на кръста си носеха големи бели кърпи с ръбове, бродирани със златна нишка.