Висотата на обслужването не убягна от вниманието на Иван. Не убягна и от вниманието на прислужничките. Подобно внимание се оказваше единствено на членовете на царския двор или на най-високопоставените гости.
Иван закуси с каймак — гъстата сметана, която се образуваше по повърхността при варене на прясно мляко, намазана върху симиди — пресни големи гевреци. Във фини порцеланови чинийки му поднесоха вкусно бяло сирене, покрито с ленено платно, което бе парфюмирано с розмарин и лимон. Пълнени миди, синьо-сребрист хайвер, който напомняше за Бяло море с цвета си, и дребни рибки, изпържени обилно в зехтин, бяха подредени в плата със сребърни ръбове, покрити с обшити със златна нишка бели платна.
След рибните деликатеси дойдоха платата с тюршю — туршия, разнообразни консервирани зеленчуци, подредени така, че да събудят апетита му. Но нямаше никакви напитки и по едно време, докато се хранеше, той ожадня. Слуга му донесе вода от цистерната на двореца — леденостудена вода в сребърен бокал.
— Нахранихте ли се добре?
Иван Постивич се обърна и видя пред себе си мъж, който приличаше на бял призрак — с бял тюрбан и аленочервена туника. Беше много дребен и с отпусната плът — заоблените му гърди изпъваха туниката му подобно на гърди на дебела жена.
Стомахът на Иван се сви така, сякаш някой му бе забил юмрук. Позна белия евнух, който го чакаше на кея след всяко удавяне.
— Казвам се Смарагд — съобщи евнухът. Зъбите му блестяха като оглозгани кокали между бледите лавандулови устни. Кожата му беше бледа като тъкан над зараснала рана. — Ще бъда ваш личен слуга, докато служите на нашата султане. Моля, елате, ще ви заведа в покоите ви!
Иван Постивич бе отведен към дълъг коридор със стаи в края на двореца, където се помещаваха солаците — личната охрана на турските султани. Той събу обувките си и получи кървавочервени домашни пантофки, с които тръгна по каменния под.
Леглото му беше оправено, стаята беше безупречна, а през прозорците нахлуваше сладкия аромат на градините отдолу.
— През деня ще имате възможност да се наспивате. Аз ще идвам всяка вечер, за да ви взема и да надзиравам измиването ви в хамама. След това, по заповед на принцесата, ще й бъдете представян в полунощ.
— Как ви беше името?
— Казвам се Смарагд — повтори евнухът. — Като скъпоценния камък. Ако имате нужда от мен за каквото и да било, можете да изпратите паж, за да ме доведе. Само повикайте и някой ще се появи — разположени са на удобно разстояние по коридорите. Могат да ви донесат храна и напитки, и изобщо всичко, което пожелаете — с изключение на жени или момченца. Зад стените на този дворец не се допуска никакъв разврат, освен със специалното разрешение на принцесата. Онези, които престъпят заповедта, биват обезглавявани.
Еничарят се замисли, а после попита:
— А с нейно разрешение?
Устните на Смарагд се изпънаха в похотлива усмивка.
— Както знаете, тук се организират големи празненства с всякакви забавления. В такива случаи цял Константинопол застава нащрек и започва да завижда на принцесата за разгула. Но очевидно ви казвам нещо добре известно. Няма европейски посланик в този град, който не би си извадил и здрав зъб, само и само да бъде поканен на тези фестивали!
Постивич забеляза лекия френски акцент в речта на евнуха и попита:
— Къде сте се обучавали?
— В двореца Топкапъ, разбира се. Бях момче в двора на Селим, където ме учиха на турски, френски, персийски, арабски и английски. После придружих принцеса Есма Султан в двореца й и й служих по време на брака й. Съпругът й почина преди седемнайсет години, когато тя беше само на двайсет и пет.
— Жалко.
Евнухът повдигна вежди, облиза устни и отбеляза:
— Нека почива в рая при Аллах и дано бъде компенсиран с най-превъзходните девици заради онова, което беше принуден да изстрада през земния си живот.
— От какво е страдал?
— От една недосегаема принцеса, която го прогони от леглото си и която през първата им брачна нощ го подложи на бой и жестоко хапане. Когато той целуна завивката й, за да бъде приет при нея, тя го срита право в носа и го разкървави!
— Прогонен от собственото си брачно ложе? Не се ли позова на съпружеските си права?
— Една османска принцеса е над всички мъже — с изключение на брат си. После горкият паша си направи собствена резиденция в края на Константинопол, за да не бъде подложен на унижението да бъде бит и презиран от жена си. В харема се носят слухове, че си заминал от този свят, без да познае женска плът — изрече евнухът, огледа госта и отсече: — Но стига дворцови клюки засега! Време е да си починете, за да можете в полунощ да се явите при принцесата!