Безмиалем проследи цялото сутрешно движение през дупките на орнаментираната решетка. Нямаше никакво доверие на белия евнух Смарагд.
Но кой е прикрепил тази презряна дребна твар към Ахмед Кадир? Есма Султан ненавижда Смарагд и му позволява да влиза в двореца само по заповед от Топкапъ! А когато той си тръгне, тя нарежда всички повърхности, по които е минал или които е докоснал, да бъдат изтрити старателно с лимоново масло! Дали султанът няма пръст в тази работа?
Искаше й се да предупреди чорбаджията, но не можеше да измисли как да се доближи до него. Една от жените в харема вече бе съобщила на Есма Султан, че Безмиалем е говорила с великана през екрана.
— Никога повече да не съм чула, че си говорила с него! — бе изпищяла господарката й и я бе зашлевила през лицето. Безмиалем се бе вторачила слисана в принцесата, защото тя не я бе удряла от съвсем малко момиче. И тогава просто бе вдигнала ръка към бузата си, взирайки се мълчаливо в Есма Султан, опитвайки се да разбере.
Когато видя болката в очите на господарката си, Безмиалем разбра колко много е обичана и как Есма Султан би сторила всичко на света, за да я задържи в харема. Но освен това виждаше и колко много господарката й цени този чорбаджия — дали само заради благодатния сън, който той най-сетне й бе донесъл?
— Ако брат ми, султанът, научи, че проявяваш интерес към великана, ще го убие, защото още от дете го ненавижда от дъното на душата си. Засега Махмуд не знае нищо за теб. Би ли изложила на риск свободата си и живота на този чорбаджия заради една глупост? — бе рекла по-късно господарката й.
Безмиалем не си и помисляше да престъпи заповедта на Есма Султан. Просто сега й се искаше да може по някакъв начин да предупреди Ахмед Кадир за подлостта на този странен бял евнух, който му прислужваше.
Пета глава
Еничарят спа непробудно през целия ден. Горещината беше толкова непоносима, че потното му тяло измокри обилно чаршафите. По-късно към него се присъединиха и други. Войниците развиваха внимателно тюрбаните си и ги сгъваха старателно върху рогозките до леглата си. Това бяха все мъже с караули, сходни на неговите — дежурствата им бяха разпределени така, че по всяко време на деня и нощта в двореца да има будни солаци и прислужници.
Още два пъти през деня при призива на мюезина Иван Постивич се измъкваше от леглото си и се молеше, обърнат към Мека. Свеждаше глава, а после се просваше с лицето напред върху старото си вълнено килимче за молитви, което жулеше безмилостно краката му, докато се молеше на Аллах. Докато рецитираше молитвите си, забеляза, че всички еничари наоколо са все в същата позиция — с изключение на един. Този, единственият беше толкова дълбоко заспал, че похъркваше, като хъркането му звучеше като подигравателен отговор на призива на мюезина за молитва.
Но никой не го и побутна.
Мъжете шептяха молитвите си, прегракнали от умора, но предани на своя бог. После се изправяха от килимчетата си и само след секунди бяха отново заспали.
Иван Постивич се събуди час преди залез-слънце. Беше моментално посрещнат и приветстван от паж, който веднага изсъска на друг надолу по коридора. Само след няколко минути се появи Смарагд, понесъл чисти кърпи, и му предложи да се отбият в хамама, за да го изкъпят и да похапне нещо леко.
Хамамът беше празен. Чуваше се единствено плискането на водата в шадраваните. Той си съблече туниката и развърза пояса, който държеше шалварите му. Един паж отнесе веднага дрехите му за пране, а Смарагд донесе нова униформа и колосана висока бяла шапка с дълъг ръкав отзад.
След това евнухът приготви груба кесия за баня, която натри отвътре с мазен сапун, а после напълни с вода, докато се изду.
— Аз ще ви окъпя, господине.
Еничарят легна върху затопления мрамор, а евнухът започна да търка плътта му с кесията, като я въртеше умело и едновременно го сапунисваше и масажираше. Тялото му скоро се покри с обилна бяла пяна. Меките ръце на Смарагд сапунисаха всеки сантиметър от кожата на госта, достигайки без всякакво колебание и до най-интимните гънки. Накрая го изплакна с вода от сребърна гарафа. После от поставения наблизо червен кожен калъф извади дълъг бръснач и го наточи умело в кожения каиш.
Еничарят наблюдаваше притеснено точенето на острието. В този дребен евнух имаше нещо зловещо, което го караше да не му вярва.