— Отпуснете се назад и ми позволете да ви обръсна!
Иван Постивич прикова очи в очите на евнуха. Едно бързо движение с това острие и с него щеше да бъде свършено. Все пак накрая вдигна брадичка и му предостави врата си. Евнухът се усмихна бавно, показвайки пожълтелите си зъби, и насочи острието на бръснача към влажната кожа с думите:
— Не се тревожете, Ахмед! Ако дори ви одраскам, принцесата ще окачи главата ми на първия свободен кол в Топкапъ! Така че това ще бъде най-доброто бръснене, което сте преживявали досега. Отпуснете се с вяра към Аллах!
В този момент един млад паж поиска разрешение да влезе, понесъл чайник и поднос със сладки. Смарагд му кимна да приготви чая, докато еничарят се подсушаваше и почиваше, облегнат на мраморната стена.
— След като си починете и ви масажираме с масла, ще заповядам да ви приготвят вечерята. Можете да вечеряте в залата на еничарите в крилото, където спахте, или, ако желаете, под лимоните в градината.
— Седни, евнух! — кимна еничарят с пълна със сладкиши уста. — Аз съм войник и не се чувствам спокойно с толкова много хора, които да се въртят около мен.
— Аз съм ваш личен слуга, докато правите компания на султане, господарю!
— Тогава седни! Заповядвам ти!
Смарагд се усмихна и се настани по турски срещу еничаря, който пиеше чая си под светлината на свещите в хамама. После Иван направи знак на пажа да сервира чай на човека, който току-що го беше изкъпал.
— Много мило от ваша страна! — отбеляза евнухът, когато пажът хукна, за да донесе още една чаша. — Давате ли си сметка, че това не е хамамът на дворцовите еничари?
— Да, разбира се. Затова бях изненадан, че ме доведе тук.
— Този хамам е само за най-важните гости на султане. Тя изисква изключително старателно изкъпване на всеки, който влиза в личните й покои.
Иван Постивич грабна следващия сладкиш и задъвка замислено. По едно време рече:
— Сигурно това включва и мъжете, които после давех, нали?
Смарагд вдигна очи към сводестия таван и сякаш започна да изучава капките кондензирана вода, които пълзяха бавно по кобалтовосините плочки, преди да паднат в басейна под тях. За миг Иван си помисли, че евнухът не го е чул.
— Да, включва. Всеки от тях — отговори накрая Смарагд, но вече доста по-тихо. — От тях се изисква да извършат ритуално измиване два пъти. Преди да легнат върху камъните, са длъжни да накиснат интимните си части в кофа с топла морска вода, за да удавят всички паразити, прикрепени към телата им на неверници. Всички измивания се извършват под строгия надзор на главния евнух.
— Султане е много взискателна относно чистотата на любовниците си — отбеляза еничарят.
Смарагд вдигна предупредително пръст във въздуха, с което му подсказа да не изрича нищо повече. После хвърли поглед на пажа, който тъкмо се връщаше с неговата чаша, и рече:
— Вече можеш да вървиш, благодаря. Ще звънна със звънеца, ако имам нужда от помощта ти.
Пажът сведе почтително глава и напусна пълния с пара хамам.
— Трябва да ви напомня да внимавате какво казвате в присъствието на други хора — отбеляза Смарагд, попивайки парата от челото си. — На прислугата тук им се плаща да имат остър слух и силна памет.
И отвори края на две тръби, от които в басейна веднага бликна топла вода.
Иван Постивич изсумтя и отпусна гръб на хладната мраморна колона, обгърнат от нова пара. После промърмори:
— Който и да ме чуе, няма да каже нищо ново на султане. Есма Султан знае отлично какво ми е мнението за нея.
Очите на евнуха се ококориха — толкова, че се видя всичкото бяло около бледосините му зеници.
— Критикували сте нейно царско височество в очите и още сте жив?! Трябва да сте човек с уникален късмет!
— Тя знае, че ненавиждам кръвта по ръцете си, която съм пролял в нейно име.
Смарагд се замисли за това, докато отваряше друга, този път бронзова тръба, за да измие остатъка от сапун по ръцете си.
— Били сте доведен в Топкапъ още като момче — рече. — Знам го, защото много добре си спомням как едно високо момче надви голям мъж в залата за тренировки и спечели срещата. Наричаха го „Великана“, но султан Селим Трети предпочиташе да го нарича „Бисквитко“. Това бяхте вие!
Иван Постивич извърна очи и изсумтя в знак на съгласие.
— Как стана така, че от човек с вашия ранг и образование се е изискало да изпълнява подобна задача за султане? Не бяхте ли командир на кавалерийска орта?