Иван Постивич се поколеба. Долови неискреност в думите на евнуха. Защото бе сигурен, че всички в двора на Топкапъ сарай са наясно с историята за разжалването на чорбаджията. Затова отговори предпазливо:
— Когато се върнах от Северните войни, султан Махмуд сметна за необходимо да ме освободи от поста ми в еничарския корпус, след като служих добре на Османската империя и донесох голяма слава на Топкапъ.
След тези думи еничарят отметна глава и доизпи чая си. В големите му ръце порцелановата чашка изглеждаше миниатюрна и чуплива, като момичешка играчка.
— Ето така османците награждават верните си войници — допълни. — Като им позволяват да служат на богохулните си сестри!
Смарагд буквално глътна корема си, сякаш великанът го беше ударил с юмрук.
— Какво става, евнух? Не може да не знаеш, че мразя османците. Но дълбоко в себе си аз си оставам еничар, ако ще и да съм от елитната част Капъкулу. Съмнявам се, че в цял Стамбул ще намериш и един еничар, който да обича султана.
— Господарю, правите ми голяма чест, като ми се доверявате, но трябва отново да ви предупредя да не изричате подобни думи пред никого другиго! — изрече евнухът и лицето му под пластовете тлъстини се скова. — А няма да е лошо да се въздържате и пред мен. Знаете, че съм се клел да бъда верен слуга на османците!
Еничарят погледна човека право в очите и отсече:
— Знай, че ако се страхувах за живота си, не бих казал пред теб подобни неща. Но не се страхувам нито от смъртта, нито от принцесата. Дошло ми е до гуша от пороците на този режим и от греховете, извършени в името на Османската империя! Аз съм еничар, което ще рече, че съм създаден, за да защитавам империята и да отблъсквам неверниците, които заплашват Константинопол, а не да убивам нещастни мъже, накарани насилствено да забавляват една османска курва!
Потънал в гробовно мълчание, Смарагд запали още един фенер.
— Предпочитам да мисля, че ми оказвате голяма чест с вашето доверие и не приемам думите ви като желание за смърт — отбеляза накрая под нарастващия пламък на фенера. Иван не можа да не забележи, че челюстта му е силно стегната. — Защото онова, което казвате, безсъмнено е държавна измяна срещу османците, на които служа!
— Еничарите не са прочути с подчинението и дискретността си.
— Затова има толкова много убийства на султани от страна на еничари. Чувал съм израза „Да живей братът“ поне два пъти през живота си тук.
Иван Постивич сграбчи една кърпа, за да изтрие потното си лице, и рече:
— Но аз не съм революционер. А станах неволен убиец само по имперска заповед и по принуда.
— Виждал съм лицето ви много пъти — обади се евнухът насред парата. — Именно аз бях онзи, който стоеше в сенките и отнасяше потвържденията за смърт на принцесата.
— Да, познах те веднага.
— Толкова нощи подред й докладвах, повтаряйки думите ви. Дано Аллах изчисти душата ми със сълзите, които ронех от срам.
Еничарят се вторачи в него, питайки се дали дребосъкът говори истината.
Сякаш доловил съмненията на госта и опитвайки се да ги уталожи, като сподели собствената си история, евнухът продължи:
— Аз съм роден в северните земи и точно като вас бях заловен съвсем малък. След като ме кастрираха27, бях продаден и отведен в Стамбул. Бях накаран да наизустя пасажи от Корана и на персийски, и на османски турски, за да докажа вярата и стойността си пред Аллах. Бях напълно отдаден на вярата си, защото след попадането ми в плен и след кастрацията ми тя ми бе останала единствената утеха, защото Аллах не одобрява подобни жестокости и ще накаже справедливо онези, които ми докараха такъв срам, като ме лишиха от мъжествеността ми!
— Но как е станало така, че си толкова образован, евнух? Говориш като принц!
— Образованието ми е подарък от негово величество султан Селим. По негови указания бях обучаван на чужди езици, алгебра и музика. За Селим бе голямо удоволствие да наблюдава как слугата му овладява уменията на принцовете, а съперниците му не могат да напреднат и на йота. Аз бях неговият любимец — поясни Смарагд, сведе очи и русите му мигли потрепнаха.
Иван Постивич веднага разбра особената чест, която имаше предвид евнухът.
— Повече от мен обичаше само любимите си братовчеди — принцеса Есма Султан и брат й Махмуд, които също получиха много добро образование като деца. Но аз бях този, който споделяше леглото на султана много по-често и от жените в харема. — Смарагд направи пауза и продължи: — Но най-голяма радост за мен бе да чета Корана, защото вярвах, че вече служа истински на Аллах, като съм толкова близо до „неговата сянка на земята“. В нощта, когато Селим беше убит, аз облизах раните му с неизмерима скръб, а после започнах да вия към Аллах, просейки мъст. По-късно касапите насякоха тялото му на парчета. Взеха главата, забучиха я върху стената на двореца, а останалата част от обезобразеното му тяло хвърлиха от другата страна, при жадните за кръв тълпи.
27
Евнусите наистина са били кастрирани извън империята, обикновено от копти, тъй като Коранът забранява изрично кастрацията. Едва след това са откарвани в Константинопол. Повечето евнуси в Османската империя обаче са черни, от Северна Африка и Судан. — Б.а.