Смарагд замълча отново, изпълнен с видима тъга. После продължи:
— Само един придворен се осмели да се върне, за да види как кръвта му се съсирва върху плочите на двора — Есма Султан. Макар и дете, тя приклекна до него под дървото, без да обръща внимание на неистовия страх на слугините си и на настояването им да се скрие от еничарите. Тогава само двамата с нея споделихме ужаса на тази касапница. А сега се ужасявам от новолунията, защото знам, че пак ще бъда изпратен да й донеса новини за убийствата на нови мъже.
— Но какво общо има луната с това злодейство?
— Тя е жена и никой мъж не може да я контролира, но ритмите на природата все още управляват женските й приливи и отливи.
— Тя е вещица, защото никоя човешка жена не би могла да бъде толкова жестока!
Евнухът вдигна чашата с чай към пълните си устни, прикривайки изражението си от еничаря.
— Подобен грях никога не би бил възможен при управлението на Селим, защото той почиташе наставленията на Пророка — отрони после. — Но през онази нощ всичко се преобърна, дори съдбата на султане, на която днес служа. И въпреки това ви моля да контролирате езика си, преди пак да изречете нещо подобно. Познавам принцесата от много години и мога да ви гарантирам, че Есма Султан е много по-отдадена на добротата и на Корана, отколкото подозирате!
— Отдадена на добротата ли?! И как? Като позори себе си и османците, а после изпраща мъже на сигурна смърт? Как би могла една убийца да бъде обвинена в добронамереност?
— Очевидно желанието ви за смърт е много голямо, приятелю — отбеляза Смарагд, като се надигна. — Аз я познавам от мига, в който пристигнах в Топкапъ. А за вас съм сигурен, че съвсем скоро ще я опознаете малко повече и ще осъзнаете каква сложна жена е тя. Може би с течение на времето ще преосмислите мнението си — прокашля се и добави: — Затова, докато не се сдобиете с тази информация и не я опознаете по-добре, аз ще задържа думите ви в ушите и сърцето си. Очевидно сте абсолютно безразсъден, щом така рискувате да си навлечете гнева на Есма Султан. Безразсъдна е дори липсата ви на страх от смъртта. Е, в името на Аллах, ще видим накрая кой ще победи. А сега елате да ви подсуша гърба и да ви подготвя за една хубава вечеря.
С тези думи Смарагд затвори тръбите на банята и извика с подсвирване пажа, за да му помогне в по-хладните помещения на хамама.
Втора част
Софи
Шеста глава
В полунощ Иван Постивич бе приет във външните апартаменти на харема, където се намираше принцесата. Изписаните й с къна ръце оправяха нервно завесите на огромния прозорец, който гледаше към Босфора.
— Викали сте ме, ваше височество — изрече той и спокойно тръгна напред, като само маркира поклон, доближавайки неспокойната принцеса.
— Разбира се, че съм те викала, глупако! — сряза го тя, махвайки с ръка. Гривните с тежки рубини тръпнеха на ръцете й. От спокойствието и непринудеността, с които я бе оставил сутринта, не бе останала и следа. — Никой мъж не би посмял да влезе в царския харем без изричното съгласие на султане.
— Не знам за другите мъже, които са били приемани в харема ви.
Тя се завъртя рязко на пети и го погледна право в очите.
— Чист ли си? — попита властно. Иван забеляза капчици пот по бледото й чело. — Шафран, кажи ми, еничарят беше ли измит внимателно?
— Смарагд извърши лично необходимото ритуално измиване — отговори главният евнух.
Тя подуши въздуха и отсече:
— Около него се носи някаква крайно неприятна миризма на мъж, която мърси харема с вонята си!
— Мога да го отведа лично обратно в хамама, ваше височество…
— Не, остави го тук! Ще изтърпя присъствието му и отвратителната му миризма. Запалете благовония и ни донесете ментов чай, за да прочистя гърлото си. Седни, еничарю!
Иван Постивич приседна върху огромна копринена възглавница и кръстоса крака.
— Отново имах кошмари и отново усетих смрадта на загниваща плът — каза тя, притиснала белите си ръце до бузите си. — Зейнали мъжки челюсти, разкриващи жълти зъби, които се рушат и ми пищят, но от вонящите им усти не излиза и звук.