Султане въздъхна и покри носа и устата си с ленена кърпичка, напоена с лавандулово масло.
— Не я ли усещаш? Отвратителната смрад на гнилост?
Иван Постивич постави ръце върху бедрата си и подуши демонстративно въздуха. После театрално си пое дълбоко дъх, издувайки големите си гърди. Накрая издиша бавно, като се усмихваше.
— Не усещам нищо друго, освен сладките женски аромати на талк и жасмин. Може би и малко мускус. Топлото ухание на къпани жени, жадни за мъж между краката си.
— Безочието ти не познава граници — отбеляза султане, но веднага след това й се повдигна и тя скри лице с ръцете си.
— Не мога да понасям и минута повече тази отблъскваща воня! Извърши християнските си чудеса, които направи снощи! Прогони веднага демоните, еничарю, заповядвам ти!
Иван Постивич погледна слисано османската принцеса. Вече знаеше, че никога няма да забрави този момент — сестрата на султана да моли за помощ от човек, взет в робство още като невинно момче. Една мюсюлманска по рождение османска принцеса да търси утехата на изповедта, свещения ритуал на християнството!
— Аз не върша чудеса и вече не съм християнин. Бях обрязан и помохамеданчен изцяло още като момче, принуден да се откажа от вярата си, от родината си и от семейството си. А снощи просто седях, както правя и сега, и ви слушах любезно — като верен слуга на една османска принцеса. Ако се е случило чудо, което ви е изцелило, то тогава то е дар от Аллах, защото аз не съм способен на подобно дело.
Султане свали ръце от лицето си и изпъна гръб. Никога повече нямаше да си позволи да показва слабост.
В този момент на вратата почука главният евнух и влезе, следван от две черкезки робини. Златните им къдрици бяха сплетени на плитки и вдигнати на главите им, покрити с малки алени шапчици.
Едната сервира чай със замах, изливайки го от голяма височина в чашата. Другата поднесе чашата на султане, преди което я опита лично за отрова.
— Не! — отсече раздразнено принцесата. — Първо сервирайте на госта ми!
Изненаданата робиня отнесе чашата на еничаря, който огледа красивото й лице с гладния поглед на мъж.
— Тя май ти харесва — отбеляза принцесата, забелязвайки прикования му в момичето поглед.
— Разбира се — кимна Постивич, без да отлепя очи от красивото й лице и голия й врат. — Аз съм мъж. Как тогава да не се впечатля от една красива жена? Особено от такава без яшмак, който да скрива красотата й!
Робинята се изчерви, но показа удоволствието си от вниманието, което й беше оказано от почетния гост на султане с една сладка усмивка, която разкри и трапчинките й.
— Воалът е измислица на мъжа, за да пази онова, което смята за своя собственост. Никоя от моите робини не носи яшмак — ние показваме лицата си на Аллах без никакъв свян.
Еничарят все още съзерцаваше прехласнато момичето.
— Това е достатъчно, Лейла! Свободна си за тази вечер! — отсече султане. — Искаме уединение!
— „Лейла“ означава „черна“. Защо я наричате така, когато е толкова бяла и руса?
— „Черна и изобилна като нощта“ ми се стори подходящо име за една руса черкезка. И ние в харема си имаме нашите приумици и капризи.
Иван Постивич сви рамене. Той не разбираше глупавите забавления на жените, нито имаше желание да ги обсъжда. Мислеше си само дали би имал възможността да положи грубите си ръце върху сметановата кожа на младата жена и да я обладае. Иначе изобщо не го интересуваше какво правят жените в свободното си време.
Султане изучаваше внимателно реакцията му. Среса кестенявата си коса с натежали от пръстени пръсти и отбеляза:
— Виждам съвсем ясно презрението ти, Ахмед Кадир. Ти ме презираш и ненавиждаш отношението, което получават жените в моя дворец, защото смяташ, че жените са поставени на земята, само за да доставят удоволствие на мъжа. И като мислиш така, си глупак!
Иван Постивич започна да сърба чая си, загледан право в чашата. Беше вярно — Есма Султан си играеше с властта си, преструвайки се, че жените са равни на мъжете. Поведението й беше светотатствено и обида за Аллах, който чрез думите на Мохамед е постановил, че мъжете са силният пол, който трябва да защитава и пази жените.
— Какво желаете да ми разкажете тази нощ, султане? — попита.
Есма Султан се загледа във фината порцеланова чаена чаша и се замисли. Вдигна бавно очи към очите на еничаря — той видя, че под светлината на свещите очите й стават шоколадови. Облиза устни и заговори: