Търговецът на роби ококори широко очи, когато забеляза как едно малко прозорче в стената на каретата се плъзга настрани и се отваря.
Оттам се показа изящна бяла ръка, изрисувана красиво с червена къна и украсена с пръстен, чийто рубин беше с размерите на пъдпъдъчено яйце. В протегнатата длан лежеше копринена кесия, в която подрънкваха едри златни монети. Кочияшът взе парите и ги хвърли на търговеца с думите:
— Веднага изпрати тези жени в двореца на Есма Султан!
— Кой дворец?
— На Босфора. И гледай да бъдат доставени… здрави и читави, иначе ще си имаш работа лично с мен!
Търговецът погледна в кесията и доволно изгрухтя.
— Разбира се, началник! Можеш да разчиташ на мен! Кажи на… ъммм, на султанката, че винаги можете да разчитате на Джеймс Р. Рикълс. Това е.
После се приближи към кочияша, погледна го заговорнически и му направи знак да се наведе по-близо.
— Тя иска ли още? — прошепна. — Винаги мога да намеря каквото й трябва!
— Махай се от пътя ми, невернико! — извика кочияшът и с един замах на камшика подкара конете, оставяйки англичанина да му диша прахта.
— Е, както кажеш — промърмори Рикълс и изпъна възмутено сетрето си. — Не че е тайна за някого какво е намислила! — допълни вече по-тихо. — Поне не й продавам агне за заколение! — „Като онези млади мъже, които й трябват“ — завърши, но вече наум.
Никой наоколо не изрече и думица. Да критикуваш любимата сестра на султана се считаше за държавна измяна, която се наказваше с автоматично отсичане на главата.
— Тя си търси млади мъже християни, за да я забавляват в леглото! — извика някакъв дервиш със запенена уста. — Тя е курвата на Константинопол, а султанът е сводникът, който й играе по свирката!
— Млъквай, човече! — скастри го англичанинът. — Да не би да искаш откачената ти суфистка глава да кацне върху поредния кол в двора на Топкапъ сарай? Никога не знаеш откъде ще изникне някой султански солак7 и ще те прибере!
— Султанът ще бъде прокълнат заради греховете си! Аллах ще стовари отмъщението си върху него! — продължи да крещи дервишът.
Англичанинът се отдръпна, защото точно в този момент няколко солаци наистина изникнаха от нищото, грабнаха под мишници негодуващия дервиш и го отнесоха нанякъде.
— Но защо не си взема мюсюлмани за любовници? — прошепна венецианският посланик на руския си колега. — Според мен такъв ще се справи не по-зле със задачата, а и ще й се нрави повече като обрязан, нали така?
— Очевидно сте съвсем отскоро сред османските турци, приятелю! — отбеляза руският дипломат. — Тя няма право да докосне мюсюлмани, защото тук те са защитени от шериата и от Корана! Затова издирва единствено така наречените от тях „неверници“!
— Но мюсюлманите не могат ли да правят с нея секс така, както и християните? — възкликна изумено венецианецът.
— Проблемът не е в насладата — отговори мрачно колегата му. — Лошото идва след това, когато настъпи моментът да те убият!
Венецианският посланик го изгледа неразбиращо.
Руският дипломат само кимна тържествено. После добави:
— До сутринта нещастникът вече ще лежи на дъното на Босфора!
При тези думи венецианският посланик побърза да се прекръсти и да целуне върховете на пръстите си, докато наблюдаваше черната карета, която вече изчезваше сред прашния лабиринт от сокаци8, изпъстрящи района около големия пазар на Константинопол.
В деня след изпълнението на поредната присъда Иван Постивич получи заповед цяла сутрин и следобед да стои на пост пред царските покои за аудиенции. Мускулите му се бяха сковали достатъчно от редовното изпълнение на екзекуции, а сега стоенето цял ден неподвижно на пост не допринасяше с нищо за подобрение на състоянието му. Той не разбираше защо беше призован да се яви във вътрешността на двореца, когато обичайното му място бе в градините, за да наблюдава и пази.
Вечерта, когато се готвеше да сдаде поста си на следващия, за да отиде на вечеря в казармите на еничарите в „Ат Мейдан“9, личният охранител на султанката му каза да остане, защото Есма Султан била пожелала да го приеме тази нощ.
Очите на Иван Постивич се разшириха. Огледа солака и с груб глас изрече:
— Но аз съм еничар! От къде на къде нейно височество ще желае вонята на едно войнишко тяло в царските покои? Аз отговарям само пред брат й, нашия султан Махмуд Втори, който би разбрал най-добре един войник!
7
Солак — член на личната гвардия на султана, принадлежащ към 63-та орта на еничарския корпус. — Б.а.
9
Ат Мейдан (ат — кон, мейдан — площад, тур.ез.) е другото име на „Султанахмет“ или Хиподрума. Площад, в миналото бил хиподрум, през османския период място за фестивали, празнични церемонии и център, където се намират най-важните монументи на империята — Б.р.