— Иди да седнеш на дивана, докато го съблека.
— Съншайн…
— Уейн, аз съм на двайсет и девет, разведена художничка, която в колежа изкара курс по скициране на голо тяло, а освен това отраснах с двама по-големи братя. Не е като да не съм виждала голи мъже. Ясно?
Ръмжейки тихо, Уейн излезе от импровизираната спалня и отиде да седне на дивана.
Съншайн си пое дълбоко дъх и се обърна към своя облечен в черно герой. Изглеждаше направо огромен върху леглото й.
И освен това беше в ужасно състояние.
Много внимателно, за да не го нарани, тя разкопча ципа на рокерското му яке. А то бе най-готиното нещо, което бе виждала някога, цялото покрито с плетеница от златни и червени келтски символи. Беше чисто и просто великолепно. Истински шедьовър на древното изкуство, а ако някой бе в състояние да го оцени, това бе тя. Още от съвсем малка имаше слабост към келтската култура.
В мига, в който свали ципа на якето, Съншайн застина, виждайки, че отдолу няма нищо. Нищо, освен прекрасна, златистокафява кожа, от която устата й се напълни със слюнка, а по тялото й премина тръпка. Никога не бе виждала на живо мъж с толкова стегнато, кораво тяло. Всеки мускул бе съвършено очертан, дори така отпуснат, силата му беше очевидна.
Този мъж беше истински бог!
До болка жадуваше да нарисува тези идеални пропорции и да ги увековечи. Едно толкова прекрасно тяло определено трябваше да бъде запазено за поколенията. Тя свали якето му и внимателно го положи на леглото.
След това запали лампата, която стоеше на покритото с шал нощно шкафче и когато го погледна на светлината й, остана като поразена от онова, което видя.
Ка-рам-ба!
Беше дори по-възхитителен от хората, които я бяха нападнали. Вълнистата му руса коса се къдреше по най-прелестния начин на шията му, а две дълги, тънки плитчици се спускаха до голите му гърди. Очите му бяха затворени, ала тъмните му мигли бяха безсрамно дълги. Лицето бе съвършено изваяно, с изящно извити вежди и имаше изтънчен вид, в който обаче се промъкваше намек за нещо неопитомено и волно.
За втори път я обзе усещане за дежавю — стори й се, че го вижда, буден и изправен над нея. Видя го да й се усмихва, докато бавно се плъзгаше в нея — напред, назад, напред, назад…
При този образ, от който тялото й запулсира от болезнена нужда, Съншайн навлажни устните си с език.
Отдавна никой непознат не я бе привличал толкова силно. Ала нещо у този мъж я изпълваше с неудържимо желание да усети вкуса му.
„Момиче, твърде отдавна си без мъж.“
За съжаление, това си беше самата истина.
Съншайн се приближи още малко и изведнъж се намръщи, видяла по-добре традиционната келтска огърлица торква, която той носеше около врата си. Дебела, направена от чисто злато, двата й края представляваха глави на два келтски дракона.
Странното бе, че преди много години, докато още бе в колежа, тя бе нарисувала съвсем същия дизайн и дори се бе опитала да си направи торква, само че опитът й се провали с гръм и трясък. Изискваше се забележителен бижутерски талант, за да се изработи нещо толкова сложно.
Още по-впечатляваща беше племенната татуировка, която покриваше цялата лява половина на тялото, включително и лявата му ръка. Великолепната плетеница от келтски символи й напомняше на Келтската книга2 и освен ако Съншайн не грешеше, бе направена в чест на келтската богиня на войната, Мориган.
Без да се замисли, тя прокара ръка по татуировката, проследявайки сложните фигури.
Около бицепса на дясната му ръка имаше сходна татуировка, която го опасваше като лента, дебела три пръста.
Невероятно. Който и да бе направил татуировките, определено познаваше отлично келтската история.
Пръстът й докосна едното му зърно и това я изтръгна от творческото й одобрение.
Начаса жената в нея излезе на преден план и плъзна поглед по плоския му, стегнат корем, с така добре оформени мускули, че би трябвало да бъдат демонстрирани в някое състезание по културизъм.
О, да, това беше един наистина привлекателен мъж.
Въпреки че панталоните бяха пропити с кръв, не личеше да има нараняване, от което да е дошла. Всъщност, като се замислеше, не се виждаха почти никакви рани. Нито дори там, където платформата на Бакхус го беше ударила.
Ама че странно!
С пресъхнало гърло, Съншайн посегна към ципа на панталоните му.
Част от нея нямаше търпение да види какво се крие под тях. Боксерки или слипове?
2
Украсено с цветни миниатюри Евангелие, датиращо от около IX в., смята се за една от най-красивите книги, създавани някога. — Б.пр.