— Ранен съм, но все още мога да преследвам и да убивам.
— Боже! — ахна Ник. — Мислех, че твоите сили могат и да лекуват.
Талон го изгледа с насмешка.
— Така е, но аз се лекувам, като поглъщам болката и раните в моето тяло. Само че е трудно, когато аз съм този, който е ранен.
— Ник — заповяда му Аш, — иди да донесеш други дрехи на Талон. Веднага.
Ник моментално тръгна, за да изпълни заповедта.
Аш изгледа Талон втренчено със странните си сребристи очи.
— Не можеш да излезеш целият облян в кръв, с няколко дузини дупки от куршуми в тялото. Струва ми се, че хората може да станат малко подозрителни и ще недоумяват как успяваш да се държиш на крака. И защо още не си мъртъв. Последното, от което се нуждая сега, е още един Нощен ловец да се появи в новините по телевизията.
Талон не желаеше да се подчини на тази заповед.
— Вече ти казах, Ти Рекс. Ще изляза навън веднага щом се мръкне. Остават около тринайсет минути.
Аш го изгледа сърдито.
— По дяволите, келте. По-добре да овладееш емоциите си и внимателно да обмислиш всичко.
— Добре съм, Ахерон. Няма ми нищо, което да не може да се излекува с убийството на няколко гадини.
Аш още по-силно присви очи.
— Обърни се и застани с лице към стената.
Талон се подчини, защото му имаше пълно доверие, при все че не бе уверен какви са намеренията му.
Усети как Аш притисна ръка в средата на гърба му. Докосването беше изгарящо, като удар от електрически ток. По цялото му тяло се разляха сгряващи вълни. Талон изсъска, когато раните му запулсираха още по-силно. Но само след няколко удара на сърцето му куршумите сами изскочиха от тялото му, а отворите започнаха да се затварят.
Кучият му син! Талон никога не бе подозирал, че Аш владее такава сила. Остана силно впечатлен.
Докато раните заздравяваха, телефонът му звънна. Аш се отдръпна, докато Талон отговаряше на обаждането.
— Тя вече липсва ли ти, Спиир?
— Проклет да си, Камул. Проклет да си!
Вместо отговор чу само смях.
— Кажи ми кое е по-добре: да срещнеш любовта и да я изгубиш или никога да не я познаеш?
На Талон му причерня.
— Къде е тя?
— Талон?
Стомахът му се сви веднага, щом чу ужасения глас на Съншайн.
— Скъпа, добре ли си? — попита я с пресекващ глас.
— Не са ме наранили, но искат да дойдеш в един склад на „Комърс Стрийт“. Аз…
— Съншайн! — изкрещя Талон. Сърцето му се разтуптя като побесняло. — Съншайн, там ли си?
— О, тя е тук, Спиир. Но се нуждае от теб. Ако искаш да я видиш, ела точно в седем тази вечер на „Комърс Стрийт“ 609. Вземи колкото искаш от твоите приятелчета и да видим кой ще отведе Съншайн тази вечер у дома си и на колко парчета.
Връзката замря.
Прониза го сляпа, изгаряща ярост. И хукна към вратата, напълно забравил за опасността от слънцето. Аш го хвана за ръката.
— Талон, погледни ме.
Той отказа да го направи. Виждаше само Съншайн. Мъртва.
— Талон! — изкрещя му Аш. — Стегни се, мамка му! Ако излезеш сега, ще умреш.
— А теб това какво те засяга, по дяволите?
— Келте! — Аш го стисна още по-здраво. — Готвиш се да направиш точно това, което те искат. Да се втурнеш презглава в последните минути, когато слънцето още грее. Помисли. От всички Нощни ловци, с които разполагам, тъкмо ти си този, на когото разчитам да мисли разумно. Не им позволявай да ти причинят това.
Дишането на Талон се накъса, докато се опитваше да потисне гнева и страха си.
— Не мога да я оставя да умре.
— Тя няма да умре, ако се овладееш. Трябва да озаптиш темперамента си. — С тези думи Аш пусна ръката му.
Талон стискаше и отпускаше юмруци, докато гледаше безпомощно вратата.
— Помисли, Талон — заговори отново атлантът със странно успокояващ тон. — Припомни си на какво съм те учил. Забрави ли, че стана Нощен ловец, защото не можеше да контролираш гнева си? Трябва да си възвърнеш спокойствието, равновесието.
Талон пое дълбоко дъх и издиша бавно, за да потисне гнева си. Много бавно.
— Добре. Вече съм почти спокоен.
— Чудесно. Защото не искам да си почти мъртъв. — Аш се отдръпна от него. — Ще изчакаме Ник да се върне с дрехите ти и тогава ще отидем да я доведем.
Талон кимна, а стомахът му си оставаше свит на топка, задето трябваше да чака. Обаче Аш беше прав. Но ако направи точно това, което каза Камул, той щеше ли да я убие, просто от злоба?