При тази мисъл Талон изтръпна.
— Той ще я убие, нали?
— Не зная, Талон. Надявам се да не го направи.
Талон замълча за миг, като си спомни адреса, който му бе съобщил Камул.
— „Комърс Стрийт“. Не беше ли точно там, където онази жена бе убита?
Ахерон го изгледа озадачено.
— Каква жена?
— Онази, за която ми се обади да я видя.
Аш се втренчи в него недоумяващо.
— Не може да не се сещаш — настоя Талон, — жената, за която си помисли, че е била убита от Зарек.
Ахерон се намръщи.
— Никога не съм ти се обаждал, за да идваш да гледаш мъртва жена и съм дяволски сигурен, че Зарек не би убил жена.
— Да, обади ми се.
Ахерон поклати бавно глава.
— Не съм се обаждал.
Талон също се намръщи. Какво, по дяволите, му ставаше на Ахерон? Да не би вече да го е налегнала старческа деменция? Не бе характерно за него да е толкова разсеян. В момента беше по-оправдано Талон да е по-разсеяният от двамата.
— Ти Рекс, ние се срещнахме там. Не помниш ли? Ти ме извика и докато бях навън с теб, Зарек е разиграл онова представление с полицията. Зная, че беше ти. На тази земя няма друг с твоя ръст, който да изглежда като теб.
Лицето на Ахерон пребледня. Ако не го познаваше така добре, Талон би се заклел, че видя истинска тревога, изписана в очите на Ахерон.
Нещо наистина не беше наред.
— Какво има, Аш?
Ахерон се отдръпна на крачка от него.
— Има нещо, което веднага трябва да свърша. Стой тук. Ще се върна навреме, за да тръгнем по следите на Съншайн.
Ахерон се насочи към вратата, но Талон го улови за ръката.
— По-добре ще е да ми обясниш. Още сега.
— Не мога.
— Ахерон, сега не е времето да се правиш на оракул. Ако знаеш какво става и с какво си имаме работа, трябва да ми обясниш.
За пълно изумление на Талон, Ахерон мигом изчезна.
Аш не успя да си поеме дъх, когато се озова в Катотерос, място в онази дълбока част на отвъдното, простиращо се между измеренията. Това бе негова собствена територия, където не се очакваше да се появи някой друг.
Преди векове Хадес го бе изпратил в тази пустош. Или по-точно казано, Хадес го бе заточил тук.
От деня, в който Артемида го освободи, Аш използваше това място, за да му напомня за това, което представляваше. За това, което беше някога…
А сега Аш се мъчеше да се овладее. Необходими му бяха няколко минути, за да си събере мислите. Да потисне емоциите си. Стомахът му обаче си оставаше стегнат на топка. От всички спомени и болки, които отново го връхлетяха, се чувстваше зле. Въздухът около него фучеше и свистеше в синхрон с душевните му терзания. Трябваше да се овладее. Не можеше да си позволи да отприщи емоциите си. Ако го стореше, никой нямаше да може да го спре.
Аш прокара пръсти през дългата си черна коса, преди да изкрещи древния боен вик. Просветнаха светкавици. Тъмносиви облаци се понесоха по странно обагреното, в черно и синьо, небе над него.
Това не можеше да се случва. Особено сега.
Ала нямаше друго обяснение. Стикс беше свободен. Някак си бе успял да избяга от Острова на изчезналите и сега бе на свобода в Ню Орлиънс.
Как е могло да се случи?
И сега Стикс се преструваше, че е Аш. Срещаше се с хората му и разговаряше с тях…
Ужас разкъса сърцето му.
Трябваше да го спре, преди Стикс да разкрие миналото на Аш пред някого. Аш не можеше да понесе мисълта някой да узнае за миналото му като човешко създание. Да знае какъв е бил. Какво бе извършил…
— Ахерон?
Той трепна, когато чу гласа на Артемида.
— Това място е мое, Арти. Ти ми обеща никога да не се появяваш тук.
Тя се материализира пред него.
— Усетих болката ти.
— Сякаш те е грижа.
Тя се пресегна, за да докосне лицето му, но той скръсти ръце пред гърдите си и се отдръпна от нея. Тя въздъхна и отпусна ръка.
— Загрижена съм, akribos13. И то повече, отколкото си мислиш. Но не затова съм тук. Научих за Зарек.
Аш изръмжа глухо, гърлено. Разбира се, че тя никога нямаше да дойде само заради неговите страдания. Много отдавна бе научил, че страданията му не означават нищо за нея.
— Сам ще се справя.
— И как ще се справиш? Той е бил разкрит и сега хората го издирват. Той застрашава всичко. Трябва да умре.
— Не — изръмжа през зъби. — Аз ще се погрижа за това. Просто се нуждая от още малко време.