На лицето й се изписа познатото му пресметливо изражение.
— И какво ще ми дадеш в замяна за времето, за което ме молиш?
— По дяволите, Артемида, защо за теб всичко трябва да е сделка? Не можеш ли поне веднъж да направиш нещо само защото съм те помолил?
— Нищо не е безплатно — отсече тя, като закръжи около него. Той се сви, когато тя го погали по гърба. — От всички създания ти най-добре би трябвало да го знаеш. Услуга за услуга.
Атлантът пое дълбоко дъх и се приготви за това, което предстоеше. Независимо дали му харесваше, или не, трябваше да се преструва на смирен просител заради доброто на Зарек.
— Какво искаш?
Артемида отметна косата от врата му и започна да го гъделичка с устните и носа си. Против волята му цялото му тяло се разтрепери и възбуди.
Когато заговори, гласът й бе тих и дрезгав.
— Знаеш какво искам.
— Чудесно — промълви той примирено. — Можеш да ме имаш, но още не изпращай Танатос. Позволи ми да отведа Зарек обратно в Аляска.
— Ммм — зашепна тя задъхано във врата му. — Ето, видя ли… всичко е много по-добре, когато си по-отзивчив.
Той застина, когато тя близна кожата му.
— Може ли един въпрос? — рече Аш студено. — Освободи Стикс, само за да можеш да ме чукаш ли?
Тя се отдръпна рязко, отстъпи назад и го изгледа шокирано.
— Какво?
Аш я наблюдаваше внимателно, защото искаше да узнае истината.
— Стикс е на свобода в Ню Орлиънс.
Артемида се смая.
— Никога не бих ти причинила това, Ахерон. Нямах представа, че е избягал. Сигурен ли си?
Противно на волята му, все пак му олекна, че не го беше предала. За пореден път.
— Талон го е видял и си е помислил, че съм аз.
Артемида притисна ръка към устните си. Зелените й очи бяха ужасени.
— Той ще дойде за теб.
— Вече е дошъл. Сигурен съм, че онова малко представление на Зарек пред клуба е било само една инсценировка, за да те предизвикат да го убиеш. Не се съмнявам, че Стикс се опитва да неутрализира хората ми. Целта му е или да им попречи да ме защитят, или да отвлече вниманието ми.
— Няма да му позволя да се добере до теб — закани се тя енергично.
— Това е между мен и брат ми, Арти. Искам ти да стоиш настрана. — Аш се отдалечи още малко от нея. — Ще се върна на разсъмване, за да изпълним нашата сделка. Но междувременно остави Зарек на мен.
Вейн беше все още в човешки вид, докато помагаше на сестра си да си изяде супата от бамя. Тя бе единственото живо създание, на което бе позволил да познае нежната му страна. За целия останал свят той винаги се стараеше да изглежда безмилостен и жесток, защото се опасяваше някой от зверовете в глутницата им да не се нахвърли върху Аня и Фанг заради смесеното им потекло.
Вейн притисна ръка върху гъстата, мека козина на Аня, като се стараеше да потисне болката в гърдите си. Тя и Фанг бяха всичко, което имаше на този свят.
Всичко, което имаше значение за него.
В деня, в който Аня се събра с воина Ориан от стратите, Вейн беше бесен. Винаги бе знаел, че този безумен и глупав самец няма да живее дълго. Преди няколко седмици мойрите доказаха, че е бил прав.
Сякаш още чуваше нейния вой, когато узна за смъртта на Ориан. Заяви му, че не само е спала с Ориан, а и му е позволила да се свърже напълно с нея. И тъй като техните жизнени сили се бяха слели в едно, смъртта на Ориан означаваше, че и тя щеше да умре, ако не носеше неговите рожби в утробата си.
Но веднага щом кутретата се появяха на този свят, тя щеше да се присъедини към своя избраник в отвъдната страна на вечността.
С разбито сърце Вейн изтри сълзите си.
Аня вдигна очи нагоре и близна лицето му.
— Хареса ли ти супата от бамя? — попита я той, като я погали по ушите с двете си ръце.
В главата му прокънтя смеха й.
„Благодаря ти, че я донесе.“
Той кимна. За нея бе готов да премине през адските огньове, за да й донесе глътка вода.
Тя седна до него и отпусна глава в скута му.
„Трябва да приемеш вълча форма, преди другите да станат подозрителни.“
Той гледаше с умиление как козината й се увива около пръстите му. Колко много щеше да му липсва тя, когато си отиде. Беше най-красивата вълчица, която някога бе виждал, като той се възхищаваше не само на външността й. Най-много щеше да му липсва нежното й сърце и нескончаемите й тревоги за него.
— Ще го направя, Аня. Искам да останем така само за още няколко минути.