Усети как Фанг се приближи зад него, отново във вълча форма. Брат му го побутна с глава в гърба, след което го захапа игриво по рамото.
От дясната му страна проблесна ослепителна светкавица. Вейн вдигна очи и видя Ахерон, застанал до блатото. Атлантът се оглеждаше зорко във всички посоки, за да се увери, че са сами. Накрая го заговори тихо:
— Може ли да поговорим за минута?
Фанг изръмжа.
— Всичко е наред, adelfos14 — каза му Вейн, като бутна брат си назад. — Само не изпускай Аня от погледа си.
Вейн се изправи и поведе Ахерон към гората, по-надалеч от глутницата. Ако някой от тях научеше, че е довел тук един Нощен ловец, с него бе свършено.
— Трябваше да ми се обадиш, Аш.
— Това не може да чака. Имам проблем, а ти си единственият, на когото вярвам, че ще ми помогне.
Това го шокира, и то много.
— Ти ми имаш доверие?
Аш го изгледа накриво.
— Не, не съвсем. Но трябва да се разправя с един предател, който се представя за мен и заплашва моите Нощни ловци.
— Това какво общо има с мен?
— Дължиш ми услуга, Вейн. Нуждая се от теб и от Фанг да действате като подкрепление. Необходим ми е някой с яки мускули, за когото те не подозират.
— Кога?
— Веднага.
Талон крачеше нервно в апартамента на Съншайн. Бързо изми кръвта от тялото си и се преоблече в дрехите, които Ник му донесе. Стараеше се да изглежда спокоен, но му беше дяволски трудно.
— Тя е невредима, Спиир — опитваше се Киара да го успокои. — Кълна се.
Той въздъхна облекчено, но оставаше нащрек. Беше благодарен, че Киара бе успяла да дойде при него, но й беше много трудно да остане за по-дълго. Силата, която блокираше идването й, бе изключително могъща, с каквато те никога досега не се бяха сблъсквали. Надяваше се Киара да издържи още малко, да продължи да му помага да защитава и да се грижи за Съншайн.
— Можеш ли да ми кажеш къде точно се намира тя? — попита той сестра си.
— О, господи — обади се Ник от столчето си до барплота, където чакаше завръщането на Аш. — Не говориш отново с мъртъвци, нали? Мразя, когато го правиш.
— Млъкни, Ник.
Ник изви устни.
— „Млъкни, Ник, стой, седни, дръж.“ Все това ми повтаряш. И аз те обичам, келте.
Талон го изгледа кръвнишки.
— Защо не отидеш да намериш нещо за ядене, та поне устата ти да има с какво да е заета?
— Е, с това мога да се справя. — Ник скочи от столчето до барплота и се насочи към кухнята.
— Nae, не мога да я намеря — продължи Киара. — Не мога да засека къде точно се намира. Казах ти вече, че някаква могъща сила я закриля. Нещо, което усещам като божествена сила.
— Камул?
— Не съм сигурна. Донякъде ми прилича на мощта на келтския бог, ала има и още нещо.
— Какво?
— Като че ли се смесват няколко сили. Все едно два бога взаимно се закрилят.
— Защо?
Тя само вдигна рамене.
Ник изруга.
— Тук няма храна за мен. Няма нищо, освен някакви треви и тофу и други боклуци. Дори кока-кола няма. Господи, Талон, твоята приятелка е много шантава.
Ник извади едно парче соево сирене и го помириса.
— Това поне изглежда годно за консумация. Искам да кажа, че каквото и да правиш, сиренето си е все сирене, нали?
— Да, Ник. Изяж сиренето. — Талон се извърна пак към Киара, докато Ник търсеше нож. — Ще я освободят ли?
— Не мога да предсказвам бъдещето, Спиир. Знаеш правилата.
— Трябва да зная дали ще оцелее.
Киара се поколеба, преди да му отговори.
— Днес ще е жива.
— А утре?
Киара отклони поглед.
— Това не мога да ти кажа.
Талон изруга.
Внезапно ярка светлина заля стаята. Талон прикри очите си от блясъка и видя как от вратата се появиха Ахерон и още двама мъже. Никога досега не ги бе виждал, но само един поглед му бе достатъчен, за да се досети, че са убийците Катагария. Дори въздухът около тях бе наситен с някаква животинска, телепатична сила.
— О, господи — стресна се Ник. — Мразя тези гадни номера, когато се появявате ей така, просто отникъде. Толкова ме стресна, Аш, че лапнах това отвратително сирене. — Пак погледна към Талон. — Впрочем, каква е тази гадост?
— Соево сирене.
Двамата Катагария се спогледаха с отвращение.
— Дотук беше с моята вечеря — рече по-високият. — Сега цялата ти тъканна система е замърсена. Ще ти трябва поне седмица, за да се изчистят клетките ти и да станеш отново годен за ядене.