Ник силно пребледня.
— Готов ли си да тръгваме по следите на Съншайн? — обърна се Аш към Талон.
Талон кимна, изпълнен с непоклатима решителност.
— Да тръгваме.
Ахерон погледна и към Ник в кухнята.
— Ник, искам да отидеш при Зарек и за известно време да не му позволяваш да се показва навън. Той е под домашен арест, затова ако го хвана да се мотае навън, ще нагази в дълбоки лайна. Както и ти.
Ник сгърчи лице в гримаса.
— Добре, но държа да отбележа, че ако не се касаеше за живота на жена, щях да ти кажа къде да си завреш заповедта.
Ник излезе през вратата, като не спря да мърмори, докато минаваше покрай двамата Катагария:
— Ник, докарай ми колата, донеси ми дрехите, изчисти комина, оправи ми леглото, наблюдавай моя психопат, домъкни ми чехлите. Да, ще ти домъкна чехлите и ще ги завра в някое наистина неудобно място. — И тъкмо Талон си помисли, че беше свършил с мрънкането, когато се чу: — Кълна се, че майка ми трябваше да ме кръсти Фидо15.
— Хей, искам само да ти кажа, че най-добрият ми приятел се казва Фидо — извика по-високият Катагария през рамо.
Другият Катагария бутна леко Ник и подхвърли:
— Няма ли най-после да престанеш?
Ахерон посочи по-високия Катагария, с къса черна коса, който бе направил първата забележка.
— Талон, запознай се с Фанг. — Махна с ръка и към втория, с дългата коса и зелени очи. — А този е брат му Вейн.
— Защо са тук? — попита Талон.
— Да кажем само, че ако лошите момчета отново са въоръжени с халогенни лампи, те няма да имат същия ефект върху двамата Катагария, както върху теб.
— Да — потвърди Вейн и се усмихна злобно. — Светлината само ни кара да нападаме още по-яростно.
Добре, поне щяха да имат една изненада в резерв. Сега оставаше само да успеят да се доберат до Камул.
— И така, какъв е планът? — попита Фанг.
— Нито един от нас да не загине — обясни Аш.
Вейн ги поведе навън от апартамента. Талон видя паркирани до автомобила си два черно-сиви мотора „Кавасаки Нинджа“, които сигурно принадлежаха на двамата Катагария. Тъй като Ловците шейпшифтъри трябваше да се придвижват много бързо, за да избягнат враговете си, те предпочитаха мощните спортни мотоциклети пред бягането или ходенето, защото тогава изразходваха много от силите си, необходими за схватките.
Талон погледна часовника си. Оставаха само двайсет минути до срещата. Част от него искаше Аш просто да ги пренесе мълниеносно до сградата на склада, но беше достатъчно разумен, за да не го моли за това. Аш беше доста своенравен по отношение тази своя способност и често се дразнеше, когато го молеха да я използва.
Талон се настани в своя „Вайпър“ и пръв подкара извън алеята, докато другите трима потеглиха след него с мотоциклетите си към „Комърс Стрийт“. Само след няколко минути стигнаха до района на складовете.
Улиците гъмжаха от хора, както туристи, така и местни жители. Това бе много посещавана част на Ню Орлиънс, наричана Сохо на Юга.
На Талон не му отне много време да открие стария запустял склад, където през осемдесетте се помещаваше една популярна художествена галерия. Бяха я затворили в началото на деветдесетте и оттогава пустееше. Големите прозорци бяха тъмни, като някои от тях бяха счупени, а други — със заковани дървени капаци. Вратите, някога боядисани в яркочервено, сега бяха напукани и с олющена боя, а отпред имаше дебела метална верига и катинар.
Когато мъжете слязоха от моторите и се събраха пред вратата, отвътре не се чуваше никакъв звук.
— Е, момчета — заговори Фанг бавно, като свали каската си, — не ви ли идва на ум, че може да се окаже капан?
— Не думай, ти така ли мислиш? — рече Талон подигравателно.
Фанг завъртя очи.
Талон призова силите си, остави ги да се надигнат и разпрострат докрай. Тогава почувства колко са разпокъсани. Това не вещаеше нищо добро. Не знаеше какво го очаква вътре в тази сграда, но бе готов да си проправи път с битка и през самия Ад, само и само да спаси Съншайн. Със или без силите си.
Насочиха се към сградата, като Аш вървеше най-отзад.
— Ооо! — възкликна Фанг, докато гледаше как Талон се справя с катинара. — Счупваме го и влизаме. Това не ти ли навява приятни спомени, Вейн?
— Млъкни, Скуби-Ду — скастри го Вейн, като прибягна към унизителното обръщение, използвано от Катагария за безмозъчни, страхливи кученца. — Ти по-добре си пази гърба.