Ако дотук излъчваше такъв мъжествен сексапил, можеше да стане само още по-неустоим…
„Съншайн!“
Какво толкова, това бе само естествено художническо одобрение при вида на едно толкова съвършено тяло.
Да бе, как ли пък не!
Без да обръща внимание на последната мисъл, тя разкопча панталона му и установи, че отдолу непознатият не носи нищо.
Нищичко!
Лицето й пламна при вида на забележителната му надареност, която почиваше сред тъмнорусите къдрици.
„О, я стига, Съншайн! Не за първи път виждаш гол мъж. Така де! През шестте години в художествената академия си се нагледала на голи мъже. С много от които излизаше на срещи, да не говорим пък че дръвникът Джери не може да се нарече дребосък.“
Да, ама никой от тях не бе изглеждал толкова добре.
Прехапала устни, Съншайн изу тежките, черни ботуши, след което смъкна панталона от дългите му, мускулести крака. Въздухът излезе със свистене между зъбите й, когато ръката й докосна кожата му, покрита с къси, руси косъмчета.
О, да, определено беше невероятно секси.
Докато сгъваше панталоните му, тя не можа да се въздържи и прокара ръка по тях. Бяха направени от най-меката материя, която някога бе докосвала. Почти като велур, ала някак различна. Странна тъкан. Невъзможно бе това да е истинска кожа. Толкова бе мека и…
В този миг погледът й падна върху него и мисълта й секна.
„О, да, бейби!“ Това бе мечтата на всяка жена — страхотен гол мъж, оставен изцяло на нейното благоволение.
Той лежеше върху розовата завивка, едната му загоряла от слънцето ръка почиваше върху корема му, а краката му бяха леко разтворени, сякаш я подканяше да легне до него и да плъзне ръце по стройното му, кораво тяло.
Той бе истинско пиршество за очите.
Съншайн си пое дъх през стиснати зъби. До болка копнееше да се покатери върху това великолепно, мощно тяло и да се излегне отгоре му като одеяло. Да усети големите му, силни ръце върху кожата си, докато прониква в нея и двамата правят див, животински секс до края на нощта.
Мммм!
Устните й горяха от желание да вкусят тази възхитителна, златиста кожа. Кожа, по която не се виждаше нито едно по-бледо петънце.
„Искам го!“
Съншайн поклати глава, за да проясни мислите си. Мили боже, държеше се като истинска глупачка.
И все пак…
У този мъж имаше нещо наистина специално. Нещо, което я примамваше като песен на морска сирена.
— Съншайн?
Нетърпеливият глас на Уейн я накара да подскочи. Съвсем бе забравила за присъствието му.
— Само минутка — отвърна тя.
„Искам да го погледам още мъничко.“ Всяка жена се нуждае да си оплакне очите от време на време, а колко пъти й се удаваше възможност да го направи с един припаднал, невероятно красив бог?
Устоявайки на изкушението да го докосне, тя покри своя гост с едно одеяло, вдигна якето от леглото и излезе от стаята.
Докато отиваше към дивана, разглеждаше окървавените панталони. Откъде се беше взела кръвта?
Преди да успее да ги разучи както трябва, Уейн ги грабна от ръцете й и извади портфейла от задния им джоб.
— Какво правиш? — попита тя.
— Проверявам го. Искам да знам кой е този тип.
Уейн отвори портфейла и се намръщи.
— Какво?
— Да видим… седемстотин трийсет и три долара в брой и абсолютно никакви документи за самоличност. Нито шофьорска книжка, нито дори кредитна карта. — Уейн извади огромна кама от другия джоб и натисна някакъв предпазител, от което тя изведнъж се разтвори в три смъртоносни на вид остриета, които образуваха кръг. — По дяволите, Съншайн, май си се забъркала с наркотрафикант.
— Не е никакъв наркотрафикант.
— Нима? И откъде знаеш?
„Защото наркотрафикантите не спасяват жени от изнасилвани.“ Не посмя да му го каже обаче, защото това щеше да й докара конско, а на него — пристъп на лошо храносмилане.
— Просто го знам. А сега прибери това нещо обратно.
3
— Е? — попита Камул в мига, в който Дионисий прекрачи прага на хотелската стая.
Гласът му накара Стикс да вдигне поглед от списанието си. Келтският бог, Камул, седеше на дивана насреща му, в очакване на новини.
Откакто Дионисий бе излязъл, древният бог, облечен в черни кожени дънки и сив пуловер, непрекъснато сменяше каналите на телевизора, изпълвайки Стикс с неудържимо желание да изтръгне дистанционното от ръцете му и да го тръсне върху малката масичка, направена от желязо и стъкло.