Выбрать главу

На свой ред Талон я превъртя по гръб, преди да коленичи между краката й.

Сърцето й диво се разтуптя. Не можеше да откъсне очи от лицето му.

— Опри краката си на стената зад мен.

Съншайн се подчини.

Той повдигна бедрата й и проникна в нея. Съншайн изкрещя, когато я обля сладост. Беше толкова едър, така изпълващ, а проникванията му, докато се движеше между краката й — тъй майсторски. Проникваше в нея докрай, докато тя надигаше таза си все повече и повече, за да посреща мощните му тласъци, поемайки го все по-надълбоко.

Талон заръмжа от удоволствието, с което тя го даряваше. Обхвана с ръце бедрата й, прониквайки все по-бързо.

После се изви над нея, като подпря едната си ръка върху матрака, и впи устни в нейните, а свободната му ръка се спусна надолу, за да може да зарови пръсти във влажния триъгълник от черни косъмчета и да погали клитора й.

Цялото й тяло потръпна, когато пръстите му се задвижиха в синхрон с тласъците му. Навлизаше дълбоко в нея, но после се спираше, за да вкуси влажната й топлина. О, как се нуждаеше от тази жена. От връзката си с нея.

Това между тях не беше само чисто физическо сливане. Беше нещо много повече.

Тя простена, сетне се задвижи бавно срещу него.

— Точно така, скъпа — прошепна той в ухото й. — Язди ме, както искаш.

И тя го направи.

Затворил очи, той стисна зъби, за да възпре оргазма си. Искаше единствено да се наслади на нейното удоволствие. Обичаше я точно такава. Дива и искаща. Тя беше напълно безсрамна в ръцете му.

Колко му липсваше и колко бе благодарен, че отново бе с него. Искаше да я притежава. Да я привърже към себе си за цяла вечност.

Ако само знаеше как да го постигне.

Отчаяно измъчван от желанието да я има докрай, той приседна на колене и отново пое контрола.

Съншайн изръмжа от екстаз, когато Талон отново започна да прониква в нея, дори още по-дълбоко от преди. Поемаше ударите му с френетична жажда. И когато тя отново свърши, простена името му.

Миг преди и той да се присъедини към нея, тя чу дълбокия му смях в ухото си.

Когато Талон се отдръпна от нея, Съншайн му се усмихна и се излегна на леглото. Целуна го и се намести върху него, обгръщайки го като одеяло.

— Ммм — въздъхна. — Точно това исках да направим още първата вечер, когато се срещнахме.

— Какво? Да ме чукаш до полуда?

Тя го перна игриво по корема.

— И това също, но не, исках да бъда твоето одеяло.

Талон прокара ръце през косата й, преди да обгърне главата й.

— Скъпа, можеш да бъдеш мое одеяло всеки път, когато изпиташ такова желание.

Тя определено изпитваше желание. Усмихна се порочно, отърка се в него, след което го дари с една дълбока, страстна целувка.

— Нали не си мислеше, че съм свършила с теб? — каза, като използва неговите думи.

— Не си ли?

Тя поклати глава.

— Аз едва сега започвам.

На разсъмване Талон беше потен и напълно изтощен. Болеше го на места, за които не предполагаше, че един мъж може да изпитва болка. Не беше сигурен дали някога пак ще поиска да прави секс…

При тази мисъл Талон се засмя. Да бе, как не. Но искаше да си почине поне няколко часа, преди да започнат следващия секс маратон.

Още дишаше тежко, когато Съншайн най-после се унесе в сън, излегната до него, заровила пръстите на едната си ръка в косата му и преметнала крак върху голите му бедра.

Господи, Аш не се бе шегувал за сексуалния й апетит. Беше накарала тялото му да се извива в пози, които не бе и подозирал, че е способен да направи. Точно сега не му бяха останали сили за каквото и да било. Искаше му се никога повече да не стане от леглото и ако тя още веднъж го награбеше, нищо чудно да се разплаче.

Простена при тази мисъл, протегна ръка към нощното шкафче, взе телефона и позвъни на Ахерон. Надяваше се поне този път телефонът му наистина да е включен.

Оказа се включен.

Както винаги, Ахерон отговори още след първото позвъняване.

— Хей, добрият Аш или лошият Аш?

— Добър, лош, аз съм този с пистолета.

Талон изсумтя при този отговор. Това бе реплика от приключенския филм „Армията на мрака“, който Ахерон много харесваше.

— Само истинският Аш може да е толкова странен, че да цитира точно тази реплика.

— Брей, благодаря, келте. Какво има? Съншайн събуди ли се вече?

— Да, събуди се.