Ако той й е кажел да скочи, тя е щяла да се подчини, без изобщо да си помисли да пита от колко високо. Правела е всичко, което той е искал, независимо дали това е съвпадало с нейните мисли и желания. Била е Степфордска съпруга17. Пфу!
Съншайн не смяташе, че би могла да се държи по този начин, дори и да й се наложеше. Тя беше изключително пряма и твърдоглава. Понякога дори ставаше леко себична. От един мъж би искала взаимност и партньорство. Някой, който ще уважава стремежите й като художник. Някой, който ще я цени, ще й прощава грешките и всичко останало, и тя ще му отвръща със същото.
Харесваше се такава, каквото бе. Харесваше начина си на живот. С Талон никога нямаше да е напълно сигурна дали я обича, защото е Съншайн, или му е мила заради Ниния. Дали някога щеше да узнае истината?
Талон се събуди от нежното докосване на ръка, галеща косата му. Не бе нужно да отваря очи, за да разбере чия ръка го докосва. Усещаше я все едно гали сърцето му.
Съншайн.
Отвори очи и я видя седнала до него.
— Добро утро — рече тя.
— Добър вечер — отвърна той.
Тя му подаде чаша кафе. Талон отпи глътка, като очакваше да е неприятно на вкус, но всъщност се оказа добро. Много добро.
Тя се засмя, като го видя как я изгледа изненадано.
— В бара на родителите ми се предлага кафе. Може да не пия тази отрова, но знам как да я приготвям.
— Справила си се отлично.
Лицето й грейна.
Талон седна в леглото и продължи да й се любува.
— Какво прави, докато спях?
— Работих. Трябва да се срещна с един клиент и да му покажа някои неща, които той поръча. Ако наистина ги хареса, може да ми предложи договор да рисувам картини и фрески за веригата му ресторанти.
— Наистина ли? — попита я той, впечатлен от тази новина.
Очите й светеха от възбуда, а бузите й бяха порозовели. Той бе готов да се закълне, че това означава много за нея.
— Ако получа договора, край със сергията на площада. Най-после ще разполагам с достатъчно пари, за да си отворя собствено студио.
— Знаеш, че мога да ти дам парите, необходими за това.
Тя се натъжи.
— Както и родителите ми, но това е нещо, което искам да постигна сама. Не искам никой да ми помага.
Разбираше я отлично. Нали и той бе прекарал по-голямата част от живота си като смъртен в усилия да се доказва пред другите.
— Но никога не вреди да получиш помощ.
— Зная. Само че няма да е същото. Освен това мисля, че наистина ще е много приятно да отида в някой ресторант и да видя моите творби да висят по стените.
— Да, разбира се. Надявам се да получиш договора.
Тя отново се усмихна.
— Ами ти? На какво се надяваш?
— Надявам се моята колиба никога да не бъде пометена от някой ураган посред бял ден.
Тя се засмя.
— Питам те сериозно.
— Напълно сериозен съм. Ще бъде много лошо, ако това се случи.
Тя приседна на пети.
— Наистина ли не кроиш никакви планове за бъдещето?
— Няма какво да планирам, Съншайн. Аз съм Нощен ловец.
— Никога ли не си мислил да се откажеш?
— Никога.
— Дори и сега?
Като се замисли за това, той се умълча.
— Може би, ако мога да се отърва от Камул. Но…
Съншайн кимна, разбираше, че това бе непреодолима пречка. Камул й се бе присмял, когато го попита дали някога би простил на Талон.
„По-скоро земята ще се продъни, отколкото да го оставя на мира. Докато съм жив, той ще си плаща, задето отне живота на сина ми.“
Но не каза на Талон за това. Не искаше да го тревожи. Някак си трябваше да открие друг начин да се справи с Камул.
— Добре — кимна младата жена. — Повече няма да го споменавам. Нека се порадваме на времето, с което разполагаме.
— Звучи ми като много приятен план.
Прекараха нощта тихо и кротко, играха на различни игри и разговаряха. Съншайн претърси цялата му кухня и дори успя да открие достатъчно запаси, за да направи ядивна боя за рисуване по тялото. А Талон я запозна с достойнствата на шоколадовия спрей „Реди-Уип“ и с огромно удоволствие наблюдаваше очарованото й изражение, докато облизваше от тялото му едно греховно произведение на изкуството, сътворено от сметана. Накрая Талон я покри с чист шоколад и на свой ред го изблиза до последната капка.
Кой да предположи, че да имаш любовница художничка ще се окаже така забавно?
Никога през живота си Талон не бе прекарвал по-приятно, отколкото тази нощ. Никога не се бе смял толкова. Никога не се бе чувствал толкова непринудено и спокойно. Вече нямаше какво да крие от нея. Тя знаеше всичко за него — какъв бе като човек и като Нощен ловец.
17
Синоним на покорна и послушна съпруга, робот, каквито са съпругите от едноименния роман на Айра Левин. — Б.пр.