Съншайн заспа малко след полунощ и го остави сам да размишлява за всичко свързано с тях двамата. Талон излезе навън, на верандата. Наоколо цареше пълно спокойствие, но беше студено. Мъглата над блатото бе гъста и до слуха му достигаше единствено тихия плисък на водата.
От векове насам това бе неизменна част от самотното му съществуване. Не можеше да преброи колко пъти бе седял тук сам, заслушан в мрака. Но сега, от другата страна на затворената врата, го очакваше самият рай. Само ако можеше да я задържи…
Но как можеше да се пребори с един бог? Възможно ли бе това? Като простосмъртен такава мисъл никога не би му хрумнала, но сега…
Сега се чудеше дали би могъл да…
След изгрева Талон се върна в леглото. Беше спал само около час, когато чу как Съншайн рови из бюрото му.
— Какво правиш? — попита я сънено.
— Търся ключовете за лодката.
— Защо?
— Нали ти казах, че трябва да се срещна с един клиент.
Талон потърка уморените си очи, докато се опитваше да се съсредоточи върху казаното от нея.
— Какво?
— Снощи ти казах, забрави ли? В единайсет трябва да се срещна с него на сергията. Обещах му да се видим, а после ще се върна колкото мога по-скоро.
— Не можеш да отидеш.
Тя замълча и го погледна.
— Казах ти колко е важно това за мен. За кариерата ми.
— Съншайн, не ставай глупава. Говорим за живота ти.
— Да, така е. — Тя продължи да претърсва бюрото. — Но нямам намерение да позволя на някакъв психопат да прецака единствената възможност, която ми се е предоставила до момента. Повярвай ми, ако този шибаняк припари днес до мен, ще се погрижа това да е последната грешка в живота му. Преди това не знаех, че ме преследват. Но сега вече знам и ще се погрижа за себе си.
Разгневен, че тя се осмелява да не зачита мнението му, Талон скочи от леглото.
— Няма да ти позволя да отидеш.
— Не ми казвай какво да правя, Талон. Собственият ми баща не ми заповядва. Аз съм зряла жена, с право на собствено мнение и няма да позволя на никой да ми диктува как да подреждам живота си.
— По дяволите, Съншайн, бъди разумна. Не искам да пострадаш.
— Защо? Защото ме обичаш?
— Да, обичам те.
И двамата се вцепениха, когато той изръмжа гневно думите. Сърцето й запрепуска бясно. Искаше да повярва. Отчаяно. Но дали беше истина?
— Наистина ли? — попита, с натежал от вълнение глас.
Талон я наблюдаваше докато тя отваряше сребърното ковчеже с кадифена подплата, поставено върху бюрото му. В него Талон пазеше една торква, подобна на неговата, само че по-малка. Женска торква. Торквата на Ниния.
Съншайн му подаде отвореното ковчеже.
— Или обичаш Ниния?
Талон затвори очи, неспособен да понесе гледката с торквата на жена си. Трябваше да я унищожи още преди векове. Но не бе намерил сили за това. Беше я скрил в ковчежето, за да не я вижда. Ала така и не бе успял да я прогони от мислите си.
Съншайн затвори капака на ковчежето и го върна в бюрото.
— Трябва да го направя. Заради самата мен. Не искам да живея в страх. Камул знае, че сме заедно. И тук може да ме отвлече или убие също толкова лесно, колкото и в града. Той е бог, Талон. Надали ще успеем да се скрием от него.
Талон трепна, когато думите й се забиха в него като остър нож. В спомените си още виждаше чичо си, който се сражава. Виждаше смъртоносния удар, с който той бе повален на земята, преди Талон да успее да стигне до него.
Болка разкъса гърдите му. Много добре разбираше стремежа на Съншайн да се докаже, да се справи без ничия помощ. Но не можеше да я пусне навън сама, без никаква защита.
Освен това се нуждаеше от цялата си сила, за да се бори и да я защитава, което означаваше, че му трябва още почивка, за да възстанови формата си. Ако тази нощ излезеше навън, както бе изтощен, можеше и двамата да загинат. Но ако се върнеше в леглото, докато тя е тук, бе почти сигурен, че в мига, в който затвори очи, тя ще се измъкне тайно от колибата. И ако вземеше лодката му, той ще бъде принуден да остане тук, докато не се свърже с Ник, за да му нареди да докара другата лодка, която държеше в бараката.
По дяволите.
— Добре — промърмори раздразнено, като извади мобилния си телефон. Имаше само един познат, освен Аш, който притежаваше достатъчно способности и сили, за да се противопостави на един бог и евентуално да избегне смъртта. — Можеш да тръгнеш, но ще вземеш някого със себе си за охрана.