— Кого?
Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи, защото Вейн отговори. Убиецът Катагария не прозвуча особено щастливо, като чу гласа на Талон.
— Не съм ти разрешил да ми звъниш, келте.
— Не ми пука, вълк. Нуждая се от услуга.
— Тогава и ти ще ми дължиш услуга.
Той погледна към Съншайн. За нея бе готов на всичко.
— Готов съм да ти се издължа — увери той Вейн.
— Добре, тогава, от какво се нуждаеш?
— Можеш ли да приемаш човешка форма през деня?
Вейн се изсмя.
— Очевидно е, че мога. Опитвал ли си някога да се обаждаш по телефон с лапа? Да не говорим, че в момента разговарям с теб на английски, а не вия като вълк.
При тази саркастична забележка Талон глухо изръмжа.
— Да, но способен ли си да поддържаш човешката си форма и да се биеш при дневна светлина?
Вейн изсумтя. Започваше да му става досадно.
— Разбира се. Слънцето не ми пречи.
— Супер. Тази сутрин Съншайн трябва да отиде до „Джаксън Скуеър“ за малко.
— Това уговорено ли е с Аш?
— Не.
Вейн се засмя.
— Живееш на ръба. Това ми харесва. Добре, какво искаш да направя?
— Искам да я охраняваш, докато аз не поема охраната й след падането на нощта.
— Добре, кучето пазач е вече на път. До половин час съм при теб.
— Много добре, благодаря.
— Бих отвърнал пак заповядай, келте, но това си остава еднократна сделка.
— Да, зная.
Съншайн се намръщи, когато Талон затвори телефона.
— Кой беше този?
— Казва се Вейн.
— И той ли е Нощен ловец?
— Не, скъпа. Сега ще се срещнеш с твоя върколак.
16
Вейн не беше обикновен върколак, установи Съншайн. Той беше супер върколак, съдейки по грубата му, рязко очертана аура.
Влезе в колибата, облечен в избелели дънки, бяла тениска, протъркано кожено рокерско яке и черни каубойски ботуши. И имаше тяло, което би предизвикало улично задръстване. А когато свали слънчевите си очила, дъхът заседна в гърлото й.
Висок колкото Талон, той бе зашеметяващо красив. Смайващо зелените му очи бяха в съвършен контраст с косата му, която на пръв поглед изглеждаше тъмнокестенява, но при по-внимателно взиране сякаш преливаше във всички познати цветове. Имаше нюанси в пепелно и златисто, червено и черно. Съншайн никога през живота си не бе виждала подобна коса.
Поне не у човешко същество…
Той я носеше дълга, стигаше малко под яката му. Виждаше се, че не полага особени грижи за поддържането й, само прокарваше пръсти през нея, за да я приглади.
Ала най-силно я плени първичната, ясно осезаема мъжка сексуалност, която излъчваше. Сексуалност, която си съперничеше по сила с чувствеността на Талон. Вейн се движеше с плавната грациозност на хищник, със сведена глава, като че ли бе готов за атака.
Брр, този мъж беше неустоим звяр.
— Подрани — рече Талон.
Вейн сви рамене и сякаш за миг цялото му тяло се превърна в симфония от движения.
— Отне ми по-малко време да напусна глутницата, отколкото очаквах.
Върколакът я погледна и я дари с усмивка, от която коленете й омекнаха.
— Наистина ли ми поверяваш своята женска, келтски воине?
— Да, поверявам ти я, защото в това блато управлявам аз.
Вейн повдигна скептично вежди.
— Това заплаха ли е?
— Обещание, Вейн. Разположих армията си пред дома ти, за да защитя семейството ти. Сега искам същото от теб.
— Уважавам доверието ти, келте. Но само защото зная колко рядко го даваш някому.
Двамата се спогледаха разбиращо.
Вейн надяна отново очилата си.
— Готова ли си, бейби?
Съншайн настръхна от безцеремонното свойско обращение. Може и да беше готин, но тя нямаше да позволи да му се размине подобна наглост.
— Ти не си ми гадже, нито брат, така че най-добре се откажи от „бейби“ и тям подобни, става ли?
Този път той я удостои с убийствените си трапчинки.
— Да, госпожо — рече и й отвори вратата, за да мине покрай него. — Ще се видим след залез-слънце, келте.
— Да, ще се видим.
Съншайн се поспря на верандата и се огледа, за да разбере с какво ще пътуват.