— Къде е лодката ти?
— Не ползвам лодка. Шумна е и твърде бавна.
— И как ще се измъкнем оттук?
Вейн се усмихна дяволито и й протегна ръка.
— Вярваш ли ми?
Да не би да се шегуваше?
— Не, аз дори не те познавам.
Той се засмя — топъл, плътен звук, който бе съблазнителен и чаровен, но колкото и да е странно, не й въздейства. Оценяваше привлекателността му, ала сърцето и лоялността й принадлежаха на Талон.
— Добре тогава, Дороти18 — рече спътникът й, — затвори очи, тракни три пъти с токове и кажи: „Няма по-хубаво място от дома.“
— Какво?
Преди Съншайн да успее да мигне, той улови ръката й и двамата се изстреляха от верандата, озовавайки се в гористата местност, където между дърветата лъкатушеше пътека. Съншайн нямаше представа как се бяха озовали тук, ала от колибата на Талон нямаше и следа.
— Какво направи? — ахна тя.
— Телепортирах те.
— Ти какво, да не си Скоти19?
Той я изгледа присмехулно, все едно се наслаждаваше на недоумението й.
— Правилното название е страничен скок във времето. Просто те пренесох през хоризонталното време от верандата на Талон през блатото към мястото, където съм скрил мотора си. Съвсем просто е.
— Хоризонтално време? Не разбирам.
— Времето се движи в три посоки — обясни той. — Напред, назад и странично. Ако не правиш нищо, времето винаги тече напред, но ако уловиш Ритис в удачния момент, можеш да избереш една от другите посоки.
Напълно объркана, тя сбърчи чело, опитвайки се да проумее какво й казва.
— Какво е Ритис?
— Поради липса на по-добро определение, това е изкривено или деформирано пространство.
Докато тя продължаваше да се мръщи, той свали якето си.
— Нека ти го обясня по следния начин. — Хвана горната част на ръкава при рамото с дясната си рака и края на ръкава с лявата. — Времето прилича на този ръкав… Ако искаш да се придвижиш оттук — повдигна дясната си ръка — до тук — после повдигна лявата, — виждаш ли колко дълго трябва да пътуваш?
Тя кимна, отбелязвайки дължината на ръкава му. Този тип наистина имаше дълги ръце.
— По същество Ритис представлява невидими вълни, които през цялото време се движат около нас. Преминават през всичко на тази планета. Те се движат непрекъснато, отразяват се и понякога се изкривяват. По същество правят това. — Той събра ръкава между ръцете си, така че лявата и дясната се озоваха една до друга. — Сега пътуването от ръка до ръка отнема няколко секунди, вместо няколко часа.
— Леле — промълви тя, сякаш разбираше. — Значи можеш да пътуваш във всяка посока на времето? Дори можеш да се връщаш назад в миналото?
Той кимна.
— И как го правиш? Как улавяш този Ритис?
Той облече отново якето си.
— Бейби, в този свят аз съм всемогъщият Оз и не са много нещата, които не бих могъл да направя.
О, този тип наистина започваше яко да й лази по нервите.
— Престани да ме наричаш „бейби“.
Той наклони глава и се придвижи до дървото. Две секунди по-късно като с магическа пръчка изневиделица се появи черен лъскав мотор.
— Добре, как го направи?
— Накратко, аз съм магьосник. Мога да променя всеки физичен закон, познат на човечеството и още няколко, които все още не са известни.
Съншайн бе искрено впечатлена.
— Това е сериозно постижение.
Отново прозвуча дълбокият му, мрачен смях.
— Бейби, ако не беше с Талон, щях да ти покажа кои са истинските ми таланти.
Съншайн можеше да се обзаложи, че щеше.
Той й подаде една каска.
— Наричаш ме бейби, само за да ме дразниш, нали?
— Баща ми винаги казваше, че съм роден, за да му лазя по нервите. Предполагам, че не мога да се сдържам.
— Направи ми услуга. Опитай.
Той се ухили, показвайки отново обезоръжаващите си трапчинки, свали очилата, пъхна ги в джоба на якето си и нахлузи каската на главата си.
— Я ми кажи — поде Съншайн, — след като владееш всички тези магии, защо ти трябва мотор, за да стигнеш до града? Не може ли просто да прескочиш във времето и да ни телепортираш до площада?
— Бих могъл — отвърна той, докато пристягаше кожената каишка на каската под брадичката си. — Но както Ахерон обича често да казва, само защото умееш да правиш нещо, не означава, че трябва да го правиш. Лично аз не бих искал да се превърна в нечия лабораторна мишка, затова се опитвам да не се появявам изневиделица в населени места, ако мога да го избегна.
19
Има се предвид култовата реплика от сериала „Стар трек“: „Телепортирай ме сега, Скоти“. — Б.пр.