Възрастната жена кимна, извади изпод ризата си малък медальон и го сложи на шията на внучката си.
— Какво е това?
Баба й го нагласи така, че да е видим за всеки, който я погледне.
— Пази го близо до сърцето си, малка моя. Ако онзи мъж отново те преследва, нека знае кой те закриля.
— Какъв мъж? — попита Съншайн, надявайки се, че баба й не знае за отвличането.
Напразно.
— Зная какво се е случило, Съни. Знаеш, че зная.
По дяволите. Баба й притежаваше някои тайнствени ясновидски способности.
— Не мисля, че твоят медальон ще го уплаши, бабче.
— Ще останеш изненадана. А ако не го стресне, значи си заслужава това, което ще го сполети. — Баба й я потупа по рамото и се извърна към Селена. — Правиш ли онези упражнения, които ти показах, госпожо Лорънс?
— Да, госпожо. Усещам как силите ми нарастват с всеки изминал ден.
— Чудесно. А сега е по-добре да се връщам при Старла. Ако онова смрадливо копеле приближи до бебчето ми…
— Бабо! — ахна Съншайн. Никога досега не бе чувала баба си да използва подобна дума.
— Е, такъв е. Щом тормози внучката ми, ще сваря брадавиците му в олио и ще нахраня вълците с главата му.
Последното накара Вейн да се задави.
— Знаете ли, всъщност вълците изобщо не обичат да ядат глави. Месо, да, но главите са наистина доста твърди за дъвкане. Да не говорим, че черепът засяда между зъбите.
Баба й го изгледа унищожително.
— Да не би да ми се правиш на умник, момче?
— Да.
— Млади човече — поде старицата с надменен тон, — нима майка ти не те е научила как да се държиш?
— Майка ми ме е научила само на едно нещо и мога да ви уверя, че то не включва добрите обноски.
Баба й кимна.
— Виждам. Но ти предстои да научиш много важен урок в този живот.
— И той е?
— Един ден ще трябва да допуснеш по-близо до себе си и някой друг, освен брат си и сестра си.
Лицето на Вейн се вкамени, а очите му засвяткаха диво и свирепо.
— Какво знаете за най-близките ми?
— Повече, отколкото можеш да си представиш. Чака те труден път, Вейн Каталакис. Иска ми се да можех да го облекча, но трябва сам да го извървиш. Само едно запомни: ти си по-силен, отколкото си мислиш.
— Повярвайте ми, госпожо, силата ми е единственото, в което никога не се съмнявам.
При тези думи баба й се усмихна.
— Изумително е какви лъжи казваме на другите, нали?
След това му обърна гръб.
— Селена, Съншайн. Двете внимавайте и се грижете за себе си. И, Съншайн, когато настъпи нощта, следвай сърцето си. Прави каквото ти казва и то няма да те подведе.
— Добре, бабо, ще го направя.
Баба й я целуна по бузата, после се запъти към „Света Ан“.
След като изчезна от погледите им, Съншайн се извърна и видя, че Вейн изглежда обезпокоен и напрегнат.
— Съжалявам. Тя доста често се държи така с хората. Има навика да казва каквото й хрумне.
Вейн не отвърна нищо. Вместо това скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на черната желязна ограда, заобикаляща площада.
Съншайн довърши подреждането на сергията си, после погледна часовника си. Имаше още малко време, преди уречената среща с Камерон, затова извади скицника си и започна да драска. Преди да се осъзнае, бе нарисувала портрета на мъжа, който я бе отвлякъл.
Вейн погледна скицата.
— Дяволски добра прилика.
Съншайн се смрази.
— Познаваш ли този тип?
— Ами, да. Разбира се, че го познавам. Както и Талон. Селена навярно също го познава.
— Селена — рече Съншайн и подаде скицата на приятелката си, — познаваш ли този мъж?
— Разбира се, това е Ахерон.
— Кой е Ахерон? — попита Съншайн. Всички около нея не спираха да споменават името му, ала тя нямаше представа кой е.
— Поради липса на по-добро определение — рече Вейн, — това е шефът на Талон.
— Защо шефът на Талон ще ме отвлича? Смяташ ли, че е защото иска да ме държи по-далеч от него?
Вейн се засмя.
— Не е в неговия стил. Ако Аш иска да те държи далеч от Талон, просто ще цъфне на прага ти и ще те изплаши до смърт. Освен това, тъкмо той бе начело на спасителния отряд, който те освободи от похитителите ти.
Е, хубаво беше да го знае. Но защо приличаше толкова много на мъжа, който я бе отвлякъл? Смръщи чело.
— Той е бил там, когато Талон ме измъкна от лапите на Камул?