— Да.
— Човече, адски е отегчително. Какво правиш, за да не полудееш?
— Обикновено скицирам или рисувам и преди да се усетя, денят е минал и е станало време да се прибирам у дома.
— Е, не го разбирам.
Хората, които не притежаваха артистична душа, обикновено не разбираха.
— Здрасти, Съншайн, имаш ли нещо ново?
Съншайн се обърна и видя Брайди Мактиърни да приближава от срещуположната страна. Висока, едра и пищна, Брайди имаше лице на някой от ангелите на Ботичели. Косата й бе толкова тъмнокестенява, че изглеждаше черна, докато притежателката й не излезеше навън. Тогава се виждаше, че е блестящо тъмночервена. Брайди обикновено я пристягаше с шнола, като оставяше няколко дълги къдрици да обрамчват лицето й.
Истинска сладурана, Брайди бе една от постоянните й клиентки. Дори бе купила някои от картините на Съншайн и бе украсила стените на бутика си с тях.
— Не — поклати глава Съншайн, — съжалявам. Напоследък не съм развихряла въображението си, нито съм рисувала „Джаксън Скуеър“. Най-вече работих върху поръчки на клиенти.
— По дяволите, току-що се нанесох в нов апартамент и се надявах да ми предложиш нещо, което да направи голите стени по-поносими.
Съншайн се намръщи. Брайди обичаше жилището си на „Ибервил“.
— Защо се премести?
— На Тейлър не му харесваше да изминава целия този път до града през нощта, затова реших, че ще е по-удобно, ако живея по-близо до местоработата му.
— Но ти работиш във Френския квартал.
— Зная. Това е една от жертвите, които се налага да правим в името на любовта. — Усмихна се на Съншайн, но си пролича, че беше насила.
Тъкмо от това се боеше Съншайн. Защо винаги жената трябва да се жертва в името на любовта? Защо поне веднъж мъжът да не го направи?
Брайди въздъхна.
— Обади ми се, когато нарисуваш нещо ново, което би ми харесало, става ли?
— Разбира се. Между другото, изглеждаш наистина страхотно. Да не си отслабнала?
Брайди засия.
— Вече съм петдесети размер. Но трябва да ти призная, че постоянно гладувам.
— Да, но пък си супер.
— Благодаря. Тейлър ме записа за часовете по аеробика в клуба му, които са четири пъти седмично. Те също помагат да се свалят много килограми.
— Не ми звучиш особено въодушевена.
Болка засенчи очите на Брайди и тя извърна поглед.
— Честно казано мразя да обличам анцуг и да влизам в стая, пълна с кльощави жени в трика, като че ли изобщо имат нужда да правят тези упражнения. Това ме кара повече от всичко да закопнея за понички със сметанова глазура, напук на всяка диета.
Съншайн прихна.
— Няма нужда да ми го казваш. Лично аз смятам, че трябва да се забрани на всички под размер четиридесет и четири да носят нещо друго, освен панталони от зебло.
Брайди отново се усмихна.
— Като заговорихме за размери на дрехи и кльощави жени, май е време да се връщам в магазина. Грижи се за себе си.
— Ти също.
Брайди се запъти към бутика си.
— Кой беше това? — Вейн се бе изправил и се взираше след отдалечаващата се Брайди с жаден блясък в очите.
Как го правеше? Мъжът, или по-скоро вълкът, се движеше удивително безшумно.
— Името й е Брайди Мактиърни. Собственичка е на бутик на „Ибервил“.
— Тя е… много хубава.
Съншайн бе смаяна, че го мисли. Повечето мъже се плашеха или просто губеха интерес от ръста на Брайди и рубенсовата й фигура. Докато Вейн изглеждаше така, сякаш току-що бе видял супермодел от плът и кръв. Той примигна и отново се отпусна върху тротоара.
— Знаеш ли, бих могла да те запозная с нея.
Вейн я погледна, сетне извърна очи. Но Съншайн успя да зърне проблесналото съжаление в зелените му очи.
— Вълците не общуват с хората. Вие, приятелчета, се плашите до смърт, когато разберете какви сме. Да не споменавам, че жените от вашата раса са твърде крехки. Не бих искал да имам вземане-даване с никоя от вас, от страх да не я нараня или убия, докато се съвкупяваме.
— А хората казват, че аз не си поплювам и говоря, каквото ми е на ума. Господи. Ти просто си плещиш каквото ти хрумне, нали?
— Вече ти казах — аз не съм човек. Нямам вашите задръжки.
Предполагаше, че е вярно. Но беше жалко. На Брайди щеше да й се отрази добре да има мъж, който да я приема такава, каквато е, да не я подлага постоянно на строга диета, нито да й предписва убийствени упражнения.