Выбрать главу

— И така — поде Вейн след няколко минути, — какво има между теб и келта? Вие двамата просто се наслаждавате на секса или споделяте нещо много повече?

— Защо питаш?

— Защото ти пожела да узнаеш цялата ми биография. Предполагам, че е съвсем честно да ми кажеш нещо и за себе си.

Съншайн седна до него.

— Не зная. Когато съм с Талон, имам чувството, че си пасваме идеално. Все едно той е част от мен, която не съм съзнавала, че ми е липсвала, докато не го срещнах.

— Той не се ли чувства по същия начин?

Съншайн въздъхна тъжно.

— Кой знае? При него е трудно да се каже. Не съм сигурна, че тъкмо аз съм жената, която обича.

— Вярно е. Изглежда Талон не си пада много по емоциите. Въпреки това, мисля, че ти означаваш много за него, след като ми се обади да те пазя.

— Защо така мислиш?

— Първо, да се противопостави на заповедите на Ахерон не е най-разумното, което може да стори един Нощен ловец. Онзи мъж ги контролира на живот и смърт. Второ, Талон бе готов да се спазари с мен, за да се погрижа за безопасността ти. А това също никак не е разумно.

— Защо? Ти няма да го нараниш, нали?

— Не и в момента, но като вземеш предвид постоянната опасност, в която живеят моите хора, да имаш дълг към един Убиец Катагария граничи с чистата глупост.

— Какъв Убиец?

— Истинското определение на това, което съм.

Съншайн се намръщи насреща му.

— Добре, но какво по-точно означава Убиец Катагария?

— Някой, който убива без угризение.

По гърба й полазиха студени тръпки, но при все това й бе трудно да повярва, че той е способен на хладнокръвно убийство. Без съмнение, той беше див и първичен, но въпреки всичко, което бе изрекъл, не изглеждаше напълно лишен от съвест.

— Наистина ли би го направил?

— Бейби, бих убил майка си, без да се замисля нито за миг.

Припомни си какво бе казала баба й за най-близките му роднини.

— Да, но би ли убил брат си или сестра си?

Вейн извърна поглед.

Съншайн го сръчка в рамото.

— Не си толкова аморален, на колкото се правиш, Вейн Каталакис. Мисля, че дълбоко в себе си ти си повече човек, отколкото си мислиш.

Съншайн се върна при сергията си и седна на стола. Продължи да оглежда хората наоколо, но докато слънцето бавно клонеше към хоризонта, а от Камерон продължаваше да няма следа, тя не видя никого, който дори отдалеч да изглежда заплашителен.

Е, поне никой, освен пазачът й.

Талон бе буден и облечен преди залез-слънце. Кръстосваше колибата, нетърпелив да излезе и да намери Съншайн. Накрая безпокойството го надви и той се обади на Вейн.

— Тя все още е жива и здрава — информира го Вейн, без да си дава труд да го поздрави. — Съншайн — подвикна, — келтът иска да се увери, че не съм те изял или нещо подобно.

Докато чакаше Съншайн да се обади, Талон потърка главата си при странното чувство за хумор на Вейн.

— Талон?

— Здравей, скъпа, добре ли си? — попита келтът, тутакси облекчен да чуе провлаченото южняшко звучене на гласа й.

Беше най-красивият звук, галил някога слуха му.

— Добре съм. Абсолютно нищо не се е случило. Денят наистина бе доста отегчителен. Като се изключи Вейн. Той е много интересен типаж в стил Куджо.

Талон се усмихна. Настроението му мигом се подобри, но едва след като разбра, че тя е добре.

— Обзалагам се. Просто бъди внимателна, а аз ще дойда при теб колкото се може по-бързо.

— Добре. До скоро.

Сърцето му се сви, когато чу звука от целувката, която Съншайн му изпрати, преди да подаде телефона на Вейн. Господи, колко обичаше тази жена.

— Ах, Тали, аз също те обичам, скъпи.

— Млъквай, развратнико. Не ти е позволено да ми се глезиш, само моята любима може.

Вейн изпръхтя възмутено.

— Знаеш ли, някой ден наистина ще те накарам да ми платиш.

— Да, а аз ще ти донеса допълнително няколко кутии с кучешки бисквити.

Вейн се засмя добродушно.

— Заради това последното, ми дължиш допълнително цяло блюдо сочни ребърца, блатен плъх такъв.

— Имаш го. Между другото, как се справяш? Удържаш ли човешкия си облик без проблеми?

— Аз съм просто супер. Дори успях да задържа върху себе си повечето дрехи и всичко останало.

— Да, постарай се и занапред да е така. Не ми се иска Съншайн да ослепее при вида на мършавото ти тяло.

— Повярвай ми, щом още не е ослепяла при вида на тлъстия ти, космат задник, моят изобщо няма да й навреди.