Без да каже нищо, привлече Съншайн към гърдите си и здраво я притисна. Плъзна ръка в косите й, уви един кичур около юмрука си и вдъхна топлото й ухание на пачули, умиротворен от сладостта да я държи в прегръдките си.
— Трябваше да я наглеждаш, Вейн — озъби се на Ловеца шейпшифтър.
— Това беше просто Зарек. Успокой се. Не правеше нищо лошо, просто разглеждаше грънците й.
— Можеше да я нарани.
— Но не го направи.
— Да, и имаш дяволски късмет за това.
Зарек все още кипеше от гняв, докато вървеше надолу по Пиратската алея. Кога най-сетне щеше да го проумее? Всеки път, щом се опиташе да помогне на някого, това винаги се обръщаше срещу него и го цапардосваше по задника. Позна жената в мига, в който я видя, и се зачуди защо Талон я бе оставил незащитена. Стисна зъби.
— Супер. Нека тогава момичето да умре.
Какво му пукаше?
Спря, когато наближи края на алеята. Обзе го непознато, студено усещане. Не бе изпитвал нищо подобно от нощта, когато пресече границата между човешкото си съществуване и се превърна в Нощен ловец.
— Зарек.
Обърна се и се озова лице в лице с Дионисий. Гръцкият бог имаше безупречно сресана къса кестенява коса. Носеше тъмно сако от туид върху тъмносиньо поло и приличаше на високоплатен корпоративен бос.
— Ако смяташ да ме поразиш, Дионисий, давай, направи го.
Дионисий се засмя.
— Моля те, наричай ме Дион. Дионисий звучи толкова старомодно.
Зарек се скова, когато богът се приближи към него. Мощта на божественото същество бе толкова явна, че въздухът около него пращеше.
— Защо говориш с мен?
Дионисий посочи с палец към пешеходната зона.
— Чух малката ти препирня с Талон. Мислех си, че бихме могли да се споразумеем, ти и аз.
Самата идея накара Зарек да изсумти подигравателно.
— Би било равносилно на това да сключа сделка с Луцифер.
— Да, но аз не мириша на сяра. И се обличам по-добре. Луц винаги прилича на сутеньор. — Предложи цигара на Зарек. — Хайде, вземи си. Дори е от предпочитаната ти марка.
Зарек се възползва от поканата, но изгледа подозрително гръцкия бог, докато палеше цигарата.
— И така, каква е сделката?
— Много е просто. В този град има едно момче, което ми прави някои услуги. Снощи ти налетя на него. Онзи, който прилича на шефа ти.
— Да, познавам копелето. Дължа му няколко удара.
— Зная. Жалко, че двамата се срещнахте при подобни обстоятелства. Но ако забравиш гнева си, мисля, че предложението ми доста ще ти допадне.
— И то е?
— Моето момче се нуждае от някои неща. Е, ние бихме могли да те убием, но лично аз смятам, че е по-добре мъж с твоите „специални“ качества и умения да е на наша страна, отколкото да се носи във вечността като безплътна сянка. — Дионисий замълча.
— Продължавай да говориш.
— От теб искам единствено да не ходиш на лов. Върни се у дома, както иска Ахерон и остани там до началото на Марди Гра. По време на празненствата в моя чест Стикс ще се свърже с теб. Помогни му с окончателните приготовления и аз ще ти дам това, което искаш най-много.
— И какво искам най-много?
— Край на мъченията ти.
Зарек не можеше да не му го признае — богът знаеше какво да предложи.
— Не се опитваш да ме изиграеш, нали?
— Кълна се в реката Стикс, че ако ни помогнеш, ще те избавя от болката ти. Напълно. Без номера. Без никакво увъртане. Една мълния и ти ще си по-мъртъв от мъртъв.
— А ако не се съглася?
Дионисий се усмихна злобно.
— Хадес пази едно много приятно кътче от Тартар за теб.
Зарек всмукна дълбоко от цигарата си и се изсмя мрачно.
— Като че ли това може да ме изплаши. Какво ще ми направи той? Ще откъсне плътта от костите ми? Ще ги натроши? Май ми хрумна нещо по-добро. Защо не ме тръшне на земята и не ме тъпче, докато кръвта ми изтече. Или пък да ме застави да пълня бездънна яма? О, почакай, вече съм бил там, преживял съм го и дори го имам на видеозапис.
Зелените очи на Дионисий засвяткаха гневно.
— Не мога да повярвам, че Артемида те оставя жив.
— А аз не мога да повярвам, че ти си бог и не разполагаш с по-страшна заплаха от тази. Но не се тревожи — додаде, когато видя, че Дионисий се кани да го порази. — И без това мразя тези задници и не ми пука колко от тях ще се превърнат в сенки.
Древногръцкият бог тутакси се успокои.
— Предполагам, че знаеш номера на мобилния ми? — попита Зарек.