А това бе единственото, от което се боеше Артемида.
— Би ти харесало Зевс или някой от останалите да те намерят в леглото ми, нали?
— Тогава ми позволи да си отида.
Златните шнурове около китките му се развързаха. Аш въздъхна, когато за пръв път, откакто бе настъпила зората, раздвижи ръцете си, за да възстанови кръвообращението в тях. Заля го вълна на изтощение, ала побърза да се отърси от нея. Както обикновено, Артемида не му бе позволила да заспи, докато е с нея и вече му се събираха два поредни дни без никакъв сън. Беше толкова уморен, че не искаше нищо друго, освен да спи непробудно.
— О, познай какво открих, което те засяга — заговори богинята. — Безполезният ми брат Дион се е сдушил с твоя брат и с келтския бог на войната Камул, с намерението да увеличи силата си. Това добре ли е или зле?
Ахерон застина.
— Какво каза?
— Дион и Кам възнамеряват да възстановят блясъка на божествения си статус, но се прикриват, като използват брат ти за свой водач. Мислиш ли, че имат някакъв шанс? — Тя се засмя. — Само си представи: забравен от всички келтски бог на войната, моят брат, чиято единствена слава се свежда до наливане с вино и разврат, и твоят брат, чието единствено хубаво качество е, че прилича на теб. И те си въобразяват, че с тъпите си мозъци могат да си извоюват слава. — Артемида изсумтя презрително, сетне отново се засмя. — Нямам търпение да видя какво са намислили тези загубеняци.
Аш се втренчи в нея. Тя може и да ги подценяваше, ала той имаше конкретно подозрение за това, което възнамеряваха да направят. По време на Марди Гра преградата между този свят и онзи, където бе заключен унищожителя на Атлантида, ставаше достатъчно тънка, за да бъде премината. Значи можеше да има само една причина, поради която бяха включили Стикс в плановете си…
Те искаха да освободят Унищожителя и убийството на Аш бе единственият начин да се постигне това.
По един или друг начин Аш щеше да се погрижи това да не се случи. С наближаването на Марди Гра всички тях ги очакваше голяма изненада. Те нямаха представа с какво си имаха работа. Унищожителя бе отвъд техните способности за контрол или власт. Веднъж пусната на свобода, тя щеше да се превърне в най-безмилостната богиня, която някой би могъл да си представи. Богиня, която бе убила всички членове на собственото си семейство. Ако не я бяха спрели и затворили, щеше да разруши цялата земя.
Камул и Дионисий жестоко се лъжеха, ако си въобразяваха, че ще се спазарят с нея, след като го убият. Почти се усмихна при мисълта как двамата се опитват да я убедят. Несъмнено се очертаваше много интересен карнавал Марди Гра.
— Между другото — поде Артемида, докато се излежаваше гола върху леглото и лениво галеше гърба му с хладния си бос крак, — твоите деца бяха много непослушни, докато ти беше тук.
Аш спря да разтрива китките си и я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— В пряко нарушение на заповедите ти, по-рано тази вечер Зарек беше навън и двамата с Талон се сбиха във Френския квартал.
В гърдите му избухна гняв.
— Какво? Кога?
— Преди около два часа.
— По дяволите, Артемида! — озъби се той. — Защо не ми каза?
Богинята сви рамене и плъзна ръка по голите си гърди, опитвайки се да привлече вниманието му.
— Харесваше ми да си тук, а знаех, че ако ти кажа, ще си тръгнеш.
Аш я изгледа кръвнишки. Егоизмът й нямаше граници. Изпълнен с яд към нея, той щракна с пръсти и дрехите му мигом се озоваха върху тялото му. Направи косата си черна и грабна раницата си от пода.
— Мразя този цвят на косата ти — изви капризно устни Артемида и косата му тутакси отново стана руса.
Той се скова.
— Да, но пък що се отнася до мен, единственият цвят, който мразя повече от русия, е кестенявия. — Превърна отново косата си в черна, а след това с един замах придаде на нейната подобен оттенък.
Гневният й писък още отекваше сред стените на храма, когато Аш мислено си заповяда да се върне в Ню Орлиънс.
Съншайн усети силен прилив на адреналин, докато наближаваха рокерския бар на „Урсулинки Авеню“, № 668. Това беше най-готиното място в града, където можеш да се срещнеш с приятели, да похапнеш вкусна храна и да се позабавляваш на воля.
— Не ми каза, че отиваме в „Убежището“.
Талон се намръщи.
— Ти откъде знаеш за „Убежището“?
— Скъпи, няма жена в този град, която да не знае за „Убежището“, Царството на най-сексапилните парчета. По дяволите, ние с момичетата искаме да се съберем и да гласуваме награда за Мама Ло заради строгата й политика да не наема мъж, който не е мускулест и секси.