Както стояха нещата обаче, единствено Ахерон държеше ключа към освобождаването на Унищожителя.
А Стикс бе единственото живо същество, което бе в състояние да им достави Ахерон.
Само още няколко дни и всичко щеше да си дойде на мястото. Старите богове щяха да се завърнат, за да властват над земята, а той…
Той най-сетне щеше да бъде свободен.
Въздишка на сладостно предвкусване се откъсна от гърдите на Стикс. Единственото, което трябваше да стори, бе да насъсква Нощните ловци един срещу друг и да ги разсейва, като в същото време внимава двамата богове да не се убият един друг.
Ако Талон или Ахерон се досетеха какво става, щяха да го спрат. Единствено те бяха способни да го направят.
Или той, или те — всичко се свеждаше до това и този път той най-сетне щеше да довърши онова, което бе започнал преди единайсет хиляди години.
Когато приключеше, Нощните ловци щяха да останат без водач.
Той щеше да бъде свободен, а със света, такъв, какъвто го познаваме, щеше да е свършено.
Стикс се усмихна.
Само още няколко дни…
Талон се събуди и откри, че ръката му гори.
Той изсъска ядосано и я издърпа надалеч от слънчевата светлина, която струеше през прозореца върху яркорозовото легло. Дръпна се назад и се облегна на бялата табла на леглото, за да се предпазва от допира на смъртоносните слънчеви лъчи.
Размаха ръката си, за да я охлади във въздуха, но тя още пламтеше и го болеше.
Къде, по дяволите, бе попаднал?
За пръв път, от много векове, усети как го връхлетя вълна на неувереност.
Талон никога не се бе чувствал сконфузен и не на място. Никога не беше губил самообладание. Целият му живот бе изключително балансиран и уравновесен.
Никога досега през цялото си съществуване като Нощен ловец не се бе чувствал объркан или несигурен.
Но точно сега нямаше представа къде се намираше, кое време на деня е, нито кои са жените, чиито гласове чуваше от другата страна на розовите завеси.
Примижа срещу ярката слънчева светлина, болезнено пробождаща очите му, преди да огледа странната стая. Едва сега осъзна, че е попаднал в капан между двата отворени прозореца. Сърцето му заблъска като чук в гърдите. Нямаше как да се измъкне безопасно от леглото. Единствената посока за отстъпление беше наляво към ъгъла, зает от розово нощно шкафче, отрупано с разни джунджурийки.
По дяволите.
Въпреки пулсиращата болка в главата той си спомни удивително ясно за изминалата нощ.
Нападението.
Жената…
И как нещо много голямо се стовари върху него.
Макар цялото тяло да го болеше и всичко да му тежеше, силите му на Нощен ловец го бяха излекували, докато спеше. След няколко часа дори синините и натъртванията щяха да изчезнат.
Но сега трябваше да се измъкне от смъртоносния капан на слънчевите лъчи. Талон затвори очи и призова черен облак да закрие слънцето, така че ярката слънчева светлина да не смущава зрението му.
Можеше, ако пожелае, да събере достатъчно облаци, за да затъмнят светлото небе в непрогледен мрак, все едно че е нощ. Но това нямаше да му помогне.
Дневната светлина щеше да продължи да го огрява.
Уникалните му способности като Нощен ловец му позволяваха да контролира природните стихии, атмосферните условия и да лекува, ала нямаха власт в царството на бог Аполон. Дали ще е светло или тъмно — това все още си оставаше подвластно единствено на Аполон. И въпреки че гръцкият бог отдавна се беше оттеглил от сцената, той никога не би позволил на един Нощен ловец да се намесва в неговите божествени дела.
Ако можеше бог Аполон да го зърне отвън или близо до прозореца през деня, Талон щеше да заприлича на парче бекон, захвърлено върху тротоара.
Никак не му се щеше да се превърне в опечен до хрупкаво келт.
Сега поне очите престанаха да го болят от светлината. Талон се приготви да стане от леглото, но се спря. Нямаше нищо между него и чаршафите, ухаещи на пачули и терпентин.
„Какво е станало с дрехите ми?“ Беше съвсем сигурен, че миналата нощ не се бе събличал.
Възможно ли бе те да…?
Намръщи се, докато се напрягаше да си спомни. Не, не беше възможно. Ако е бил достатъчно буден, за да прави секс с нея, щеше да бъде и достатъчно съобразителен, за да напусне това място много преди зазоряване.
— Къде е?
Той надигна глава, щом дочу някакъв непознат глас иззад розовата завеса, висяща като преграда около леглото.