— Имаш толкова красиви ръце.
Тя му се усмихна и стисна неговата ръка между своите.
— Благодаря ти. За един творец те са най-ценното притежание. Имала съм кошмари, че нещо се случва с тях — жестока рана или изгаряне, което ще ми попречи да ги използвам, за да вая керамиката си и да рисувам картините си. Изкуството е моят живот. Не знам какво бих правила, ако не мога да творя.
Талон затвори очи, докато мъката го заливаше като огромна вълна. Емоциите му се вихреха в шеметна спирала, но той ги застави да се укротят. Трябваше да го направи. Часовникът тиктакаше неумолимо за тях.
Съншайн бодна с вилица от салатата си и му я подаде, а той събра цялата си воля, за да не се сгърчи.
— Защо очите ти вече не са кехлибарени? — попита младата жена.
Талон преглътна хапката и я прокара с глътка вино.
— Част от особеностите на Нощните ловци. Превръщаме се в хищници, за да проследяваме и убиваме деймоните. Очите ни стават черни, а зениците ни се разширяват много повече от човешките, за да виждаме в тъмното.
— А острите ти, удължени кучешки зъби? Използваш ли ги, за да пиеш кръв?
Той поклати глава.
— Не. Никога не съм си падал по кръвта. Зъбите също са част от общия ни облик.
— Обичаш ли това, което правиш?
— Понякога е забавно и пълно с предизвикателства, а друг път е донякъде отегчително. Но през по-голямата част от времето ми е безразлично.
Тя изглежда прие обяснението му. За няколко минути Съншайн продължи да се храни мълчаливо, преди отново да заговори:
— Талон, защо си се отказал от душата си?
Келтът извърна глава. В съзнанието си все още виждаше съвсем ясно онзи ден. Лежеше върху жертвения олтар, с ръце, вързани над главата, с голи гърди, нашарени с жертвените символи. Денят беше студен и всички членове на клана присъстваха.
Облечен в черна роба, друидският жрец сведе поглед към него и устните му се извиха в жестока усмивка.
— Доведете Киара.
Думите на братовчед му отекнаха в главата му. Отне му цяла минута преди да разбере какво става. Ужасен, Талон гледаше как неговите хора сграбчват ръцете на сестра му.
— Спиир! Помогни ми, братко, моля те!
Той се мяташе и извиваше, опитвайки се да се освободи от въжетата, докато китките му прокървиха и запариха от болка. Крещеше да я пуснат. Като животно, затворено в клетка, той се опитваше да я достигне. А тя го викаше отново и отново.
— По волята на боговете и двамата трябва да умрете заради това, което вашата майка стори.
Братовчед му заби дълбоко ножа си в сърцето на Киара.
Тя бе погледнала към Талон с ужасени и пълни със страх очи, докато се бореше за глътка въздух. Ала най-лошо от всичко бе разочарованието, което видя в очите й. Тя бе вярвала в него, беше му се доверила, че ще я защити.
Мъжете я пуснаха, тя се олюля и се свлече на колене върху земята, подпирайки се на ръце.
— Спиир? — Гласът й затрепери, когато протегна окървавената си ръка към него. — Не искам да умирам — прошепна с тъничък гласец на малко дете.
Умря пред очите му.
Задъхан от ярост, той нададе гръмовния си боен вик, който се понесе над главите им, докато ги проклинаше до един. Призова гнева на Мориган да се стовари върху всички, ала тя остана глуха за молбите му.
Артемида бе тази, която отвърна на неговия зов за мъст.
Последното, което видя, бе друидът да дърпа главата му назад, а сетне да прерязва зверски гърлото му.
Талон пое дълбоко дъх и го издиша, докато се опитваше да погребе мъчителните спомени. Това бе минало, а сега трябваше да се погрижи за Съншайн.
— Беше младежка ярост — изрече той със спокойствие, което не изпитваше. — Изгубих страшно много за толкова кратко време — леля ми, чичо ми, теб и нашия син. След като изгубих теб, бродех наоколо, потънал в безмерна печал. За мен бе мъчително да преживявам всяка минута от новия ден. Единственото, което ме държеше жив, бе мисълта, че кланът и Киара се нуждаят от мен. Когато друидите дойдоха и ми заявиха, че трябва да принеса в жертва живота си на боговете, за да закрилят племето, почувствах единствено облекчение. Изобщо не се поколебах и с радост се съгласих да легна върху жертвеника. — Талон стисна зъби, когато в съзнанието му отново изплува образът на сестра му. Как изглеждаше през онзи ден. — Киара плачеше, но се опитваше да бъде силна. Всичко вървеше по план, когато Мърдид се извърна към нея и заповяда на хората ми да я хванат. Каза, че и двамата трябва да умрем, за да умилостивим боговете.