— Това ли бе истината?
— Не. Той искаше да стане крал. Трябваше да премахне двама ни с Киара от пътя си, тъй като ние бяхме законните наследници. Разбирам желанието му да убие мен, но не биваше да убива Киара. Това бе несправедливост, която не можех да понеса.
Тя покри ръката му със своята.
— Скъпи, толкова съжалявам.
Талон стисна ръката й и примигна, за да събере сили да се справи с огромната болка, която го изгаряше. Единствената утеха, която някога бе познал в живота си, бе докосването на тази жена.
— Както и те накрая.
— Какво направи?
Талон се прокашля, докато се опитваше да пропъди спомените от онази нощ. Докато бе вилнял из родното си село, приличаше на разбеснял се див звяр, воден от една-единствена мисъл. И тази единствена мисъл бе да докопа братовчед си. Да накара копелето да си плати.
— Пребродих селото, убивайки всеки мъж, изпречил се между мен и убийците на Киара. Жените и децата се разбягаха в ужас, докато си проправях път до Мърдид. След като му отмъстих, изпепелих цялото село, изравнявайки го със земята.
— И оттогава служиш на Артемида?
Той кимна.
— Срещал ли си я някога?
— Само веднъж, когато дойде да се спазари за душата ми. Срещна се с мен в онази дълбока част на отвъдното, където попада душата, след като напусне този свят, но още не е отпътувала за следващия.
— И оттогава не си я виждал?
Той поклати глава.
— Не ни е позволено да общуваме с боговете. За тях ние сме нещо низко и противно.
— Ами Ерос?
Талон пое дълбоко дъх и внезапно се развесели при мисълта за обичащия развлеченията, непочтителен бог на любовта.
— Той е малко по-различен. Поради някаква причина обича да е в нашата компания.
Докато довършваха вечерята си, Съншайн размишляваше върху думите му. Горкият Талон. Беше преминал през толкова много болка. Толкова много мъка. Донякъде все още се притесняваше, че я бърка с Ниния. Двете може и да имаха една и съща душа, но всъщност бяха две съвсем различни личности. Не че това наистина имаше значение. Докато бе обвързан с Артемида и прокълнат от Камул, той никога нямаше да бъде свободен. Никога нямаше да има бъдеще.
Докато разговаряха с Психея, тя й каза как да призове Артемида. Съншайн действително искаше да си побъбри задушевно с тази богиня и да разбере дали е възможно Талон отново да извоюва свободата си. Ако постигнеше това, тогава може би двамата биха могли някак си да спрат и Камул.
Малко по-късно те платиха за вечерята, излязоха от ресторанта и се запътиха към клуба на баща й. Съншайн не знаеше защо Талон настоява да я изпрати до дома й, но двамата се вмъкнаха незабелязано, за да може поне още малко време да останат насаме.
Талон я поведе към дансинга. Съншайн никога досега не бе осъзнавала колко секси може да бъде един мъж, докато танцува. Лично тя винаги бе смятала, че повечето мъже изглеждат по-скоро глупаво. Но не и Талон. Той бе най-сексапилното парче, което бе виждала през живота си.
Когато песента свърши, Талон настоя тя да го запознае с баща си и брат си. Те седяха наблизо и се занимаваха с някакви документи и сметки на клуба, а Уейн им помагаше.
— Здравейте, татко, Сторм и Уейн.
Близките й вдигнаха глави и разцъфнаха в усмивки, докато не видяха Талон зад нея.
— Съншайн, добре ли си? — попита баща й.
— Добре съм. Просто исках да се запознаете с Талон. Талон, това е баща ми Даниъл Рънингуолф.
Талон протегна ръка, но баща й не я пое.
— Аз съм жрец и не мога да те докосна.
Талон кимна към него с разбиращо изражение.
— Извинете, не съобразих.
Уейн се извини и след като си тръгна, тъмнокафявите очи на баща й блеснаха сурово, докато погледът му обхождаше Съншайн.
— Старла не ми каза, че приятелят ти няма душа, котенце.
— Навярно е сметнала, че ще се ядосаш. Ядосан ли си?
— Да.
Съншайн побърза да смени темата.
— Между другото, как е мама?
— Тя е добре. А ти как си?
— И аз съм добре, татко. Не се тревожи.
— Аз съм твой баща, Съншайн. Да се тревожа за теб е основното ми занимание.
Младата жена му се усмихна.
— И се справяш много добре.
Но думите й не успяха да го умилостивят.
Талон пристъпи напред.
— Даниъл, може ли да разменя няколко думи с теб?
Съншайн се намръщи при заплашителната нотка в гласа на Талон. Очите на баща й се присвиха още повече, преди да кимне едва забележимо.