— Съншайн, остани със Сторм.
Тя наблюдаваше как двамата мъже се отдалечават и усети как я залива вълна на ужас. Определено нещо не бе наред.
Талон поведе баща й към другия край на бара. Погледна към Съншайн и сърцето му се сви от болка.
— Какво искаш от мен? — попита Даниъл.
— Виж, зная, че не ме харесваш.
— Не те харесвам? Много меко казано. Ти си бездушен убиец. Вярно, правиш го за защита, ала това не променя основния факт, че ти повече не си човек.
— Знам. Затова съм тук. Тази вечер ще освободя Съншайн и ще я оставя на твоята закрила. Има хора, които искат да я наранят и наистина ще съм ти изключително благодарен, ако я наблюдаваш и се грижиш за нея. Ще остана наблизо, извън полезрението ви, и след утре вечер, просто в случай че нещото, което я преследва, отново се опита да я отвлече.
— Съдейки по това, което ми каза съпругата ми, Съншайн няма да те остави да си тръгнеш доброволно.
— След още четири минути няма да поиска да ме погледне отново. Обещавам ти.
Бащата на Съншайн се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
Талон се прокашля и погледна към големия часовник „Будвайзър“, закачен на стената над бара. Тяхното време почти изтичаше. Проклети да сте, мойри.
— Нищо — отвърна Талон тихо. — Просто ми повярвай, че дъщеря ти ще е изцяло твоя.
Даниъл кимна.
Докато Талон се връщаше при Съншайн, цялото му същество се късаше от мъка. Не можеше да понесе мисълта за това, което щеше да направи Ерос. Болката бе толкова всеобхватна, а дълбините й — неизмерими.
Но трябваше да бъде сторено. Не можеха да бъдат заедно. Беше глупаво да си въобразява нещо друго. Трябваше да направи това, за да спаси живота й.
С ъгълчето на окото си видя Ерос да се появява в божествената си форма. Невидим за хората, богът на любовта бе лесно уловим за сетивата на Талон.
— Сигурен ли си? — отекна гласът на Ерос в главата му.
Талон се наведе, целуна нежно Съншайн по устните и сетне кимна.
Държеше лицето й в ръцете си и се взираше в кафявите й очи, очаквайки мига, в който ще потъмнеят от омраза. Чакаше тя да се вцепени и да го прокълне.
Ерос вдигна лъка и изстреля стрелата си право в Съншайн. Талон преглътна, когато в гърдите му избухна болезнена експлозия.
Сбогом, любима.
Тя смръщи лице срещу него.
— Ох! Талон, да не би да ме удари?
Той поклати глава, очакващ омразата да загори в очите й.
Но не стана нищо. Секундите се нижеха бавно, а бръчката върху челото й се задълбочи.
— Не се чувствам добре. — Младата жена разтри сърцето си там, където Ерос го бе прострелял.
После внезапно вдигна глава и фокусира поглед в Ерос.
— Купидон?
Ерос се озърна нервно.
— Ти можеш да ме видиш?
— Ами, да — кимна Съншайн.
Богът се размърда неспокойно, а лицето му леко позеленя.
Талон се намръщи, обхванат от лошо предчувствие.
— Какво стана, Ерос? Защо тя не ме мрази?
Ерос доби още по-смутен вид.
— Вие двамата да не би да сте сродни души?
— Да — отвърна Съншайн. — Психея каза, че сме.
Ерос се ухили глуповато.
— Опа. Мисля, че ще се наложи да си поговоря със съпругата си. По дяволите, трябваше да ми каже.
— Опа? — повтори Талон. — Ерос, по-добре изтрий това „опа“ от речника си.
Ерос се изкашля.
— Никой не ми каза, че вие двамата сте сродни души. Разбирате ли, това… — вдигна лъка си — действа само когато между мъжа и жената съществуват само похот и нетрайно привличане. Сродните души са съвсем друга работа. Аз не мога да убия такава любов. Нищо не може.
Съншайн зяпна смаяно, когато разбра какво става. В този миг й се искаше да удуши Талон.
— Използвал си го, за да ме накараш да те намразя?
Сега Талон изглеждаше не по-малко смутен от Ерос.
— Скъпа, мога да обясня.
Тя го изгледа свирепо, докато гневът се разпростираше до всяка клетка на тялото й.
— О, наистина ще ми обясниш. Как се осмеляваш да се опитваш да си играеш с ума и сърцето ми? Никога не съм очаквала от теб да направиш нещо толкова подмолно и съм възмутена от постъпката ти.
— Съншайн — намеси се баща й. — Той е прав. Нямаш бъдеще с него. Той не е човек.
— Не ми пука какво е. Между нас двамата съществува нещо и аз не мога да повярвам, че е направил подобна гадост.