— Забранявам ти да се виждаш повече с него. — Тонът на баща й беше доста твърд и непоколебим.
Гневът й тутакси се пренасочи към баща й.
— А аз вече не съм на тринайсет. И не ме интересува какво ми забраняваш, татко. Това е само между него и мен.
— Няма да гледам как отново умираш — рече Талон бавно, натъртвайки на всяка дума.
— А аз няма да позволя да ме манипулират. Нито пък ще се откажа от теб.
Талон се обърна и изхвърча от клуба, едва сдържайки кипналите си емоции. Трябваше да се разделят. За нейно, а и за негово добро.
Без да погледне назад, се отправи към мотора си. Възседна го, ала преди да отпраши, Съншайн го настигна и го сграбчи за ръката.
— Няма да се отървеш по този начин от мен.
Талон се озъби с острите си кучешки зъби срещу нея.
— Нима не разбираш какво представлявам?
Съншайн преглътна. Внезапно доби смисъл всичко, което Психея й бе казала. Той не беше Спиир, вождът на келтския клан. Изплашеното малко момче, превърнало сърцето си в камък, за да оцелее. Мъжът, откраднал сърцето на Ниния, а след това я взел за своя жена, когато е била презряна от всички останали.
Това беше Талон, Нощният ловец, който бе прекарал цяла вечност, за да закриля непознати от тъмните демони на нощта.
Обичаше го още по-силно.
Той караше сърцето й да пее. Не можеше да си представи бъдещето без него. Не знаеше как да победи всичко, което стоеше помежду им, ала той заслужаваше тя да се бори.
— Зная какъв си, Талон. Ти си мъжът, когото съм родена да обичам. Единственият мъж, когото съм родена да обичам.
— Аз не съм обикновен мъж. Вече не.
— Ти си мой и аз няма да се откажа без борба от теб.
Талон не знаеше какво да направи. Решителната нотка в гласа й направо го разкъса. Искаше да я притисне до гърдите си и да я задържи там завинаги. Искаше да я отблъсне и да я проклина. Да я накара да го намрази.
Тя се сгуши в обятията му и го целуна страстно.
Талон простена, когато вкусът й превзе сетивата му. Макар да знаеше, че не бива, той я притегли върху седалката на мотора, завъртя стартера и се включи в движението.
Със съзнание, помътено от любов и ярост, подкара мотора извън града към покрайнините на блатистата местност, където бе убежището му. През цялото време уханието й и усещането за нея се просмукваха в него, събуждайки все по-силни и опасни емоции. Притиснатото към гърба му гъвкаво тяло на Съншайн бе единственото, за което можеше да мисли.
Топлината й, любовта й.
Трябваше да я има.
Неспособен да издържи повече, той навлезе в гората и изключи двигателя.
Съншайн малко се изплаши от дивия му поглед, когато се втренчи в нея. Очите му горяха от огън и страст, когато я сграбчи в прегръдките си и грубо я целуна. Необузданото му желание проникна и в нея, запали кръвта й. Тя обви ръце около раменете му, когато той облегна гърба й на резервоара.
Никога не го бе виждала такъв. Сякаш всичките му емоции бяха излезли от контрол, все едно живееше единствено, за да я докосва. Обсипваше с целувки шията и лицето й, докато ръцете му повдигнаха блузата й, за да обхване гърдите й в шепите си. Беше див и обезумял, и на нея й се струваше, че има повече от две ръце. Като че ли едновременно я докосваше навсякъде.
Съншайн го искаше отчаяно. Желаеше го със същата неутолима жажда, както и той нея. Целуна устните му, търкайки се в набъбналата му мъжественост, докато издърпваше тениската му през главата. Прокара ръце по широките му, стегнати гърди, усещайки как всеки мускул потръпва.
Той вдигна широката й пола до бедрата.
— Нуждая се от теб, Талон — прошепна младата жена.
Талон искаше да я притежава. Всяка частица от съществото му крещеше за това. Никога в живота си не се бе чувствал по този начин. Трябваше да проникне в нея. Трябваше да я докосне. Да почувства ръцете й върху кожата си, парещия й дъх върху шията си. Желанието му бе толкова могъщо, че го разтърси.
Пръстите й се бореха трескаво с ципа на панталоните му, докато накрая го свалиха и освободиха набъбналата му мъжественост. Талон потръпна, когато ръцете й го обвиха и простена от прекрасното усещане на ръцете й върху тялото му.
— Това е, Съншайн — промълви задъхано в косите й, — отведи ме у дома.
Тя изви гръб и нежно го насочи към най-влажната и гореща част от тялото си. Талон изръмжа със свирепа сласт, когато я изпълни докрай. Любеше я като разгонено животно, грубо и бясно.