Задъхана и омаломощена от желание, Съншайн се бе вкопчила в него, докато той проникваше със силни тласъци в нея. Зави й се свят от удоволствие. За пръв път, откакто се бяха срещнали, той не скри дългите си, кучешки зъби от нея. Позволи й да го види такъв, какъвто беше в действителност. Да опознае неопитомения звяр, обитаващ човешкото му тяло.
Погледите им се преплетоха и тя се опи от екстаза, изписан върху лицето му, докато се движеше трескаво между бедрата й. Съншайн улови лицето му между дланите си, хипнотизирана от мъжа и хищника, слети в едно същество.
През целия си живот бе слушала легенди за безсмъртни създания, за вампири, които обсебват жертвите си. Тази нощ тя искаше да бъде негова.
Талон губеше всякакъв контрол, когато бе с нея. Знаеше го. Емоциите му бушуваха, не можеше да мисли. Можеше единствено да чувства. Тя беше центърът на съществуването му. Беше всичко за него. Уханието й проникваше в съзнанието му, обгръщаше тялото му, подсилваше сетивата му. Чуваше препускането на кръвта във вените й, усещаше туптенето на сърцето й до гърдите си. Горещината на меката й, женствена кожа, плъзгаща се върху неговата.
Вземи я!
Заповедта бе груба. Първична. Безапелационна.
Ако беше с разума си, би могъл да се контролира. Ала в момента не можеше.
Сега той бе звяр, дебнещ в нощта. Подвластен на единствената мисъл да я притежава, нахлу докрай в нея, а след това заби острите си зъби дълбоко в шията й.
Усети изненадата й и мигновеното й сепване, докато пълният сексуален екстаз не разтърси и двамата. Телата и съзнанията им се преплетоха, слети в едно. Той долавяше всяка мисъл в главата й. Всяка емоция. Всеки страх. Всяка радост.
Талон достигна до най-съкровените глъбини на сърцето й и прозря страха й, че не я обича толкова, колкото бе обичал Ниния. Че никога няма да я обича толкова много. Усети безпомощността и решителността й. Ала над всичко това почувства любовта й.
Изръмжа с целия си плам и се остави на есенцията й да го залее. Да се просмуче във всяко ъгълче на съществото му. Помежду им нямаше повече тайни. Никакви скрити кътчета. Тя беше докрай открита за него, както и той за нея.
А нейната любов беше най-невероятното чувство, което някога бе изпитвал.
Талон проникна още по-надълбоко, докато главата и тялото му експлодираха. Оргазмът им бе толкова бурен, че той не можа да задържи мотора изправен. Преди да се усетят, и двамата лежаха на земята, все още с преплетени тела, докато разумът им бавно се завръщаше.
Съншайн се вгледа в него на лунната светлина. Дрехите й бяха изпомачкани и раздърпани, а лицето й бе поруменяло и грейнало от обожание. В ума си все още чуваше мислите му. Страха му да я загуби, нуждата му да я закриля. Видя вината му, задето бе позволил сестра му да умре. Желанието му да отмъсти за злото, сторено на Ниния. Тъгата и болката, които живееха в него, като негови неразделни спътници. Но най-вече видя жаждата му да я задържи. Желанието да не я разочарова.
Тя бе усетила силата и мощта му, които не приличаха на нищо, което си бе представяла. Той беше хищник. И той беше мъжът, когото тя обичаше. Този, който я обичаше и който бе готов да направи всичко за нея.
Дори да пожертва собствения си живот.
— Обичам те, Талон — промълви Съншайн.
Талон не можеше да повярва какво бе сторил, докато прокарваше нежно ръка по врата й, изтривайки издайническите капки кръв. Вкусът й се бе просмукал в съзнанието му, в сетивата му.
Зарек беше прав, че това е най-невероятната наслада, която някога бе познал. И сега, когато бе проникнал в сърцето й…
О, богове, какво бе сторил?
В един миг на безумна страст той бе посял разрушението и на двама им.
18
Чувствата й.
Любовта й.
Винаги щяха да го преследват.
Съншайн отиде в банята да се освежи, а той запали лампата на бюрото. Само след няколко секунди някой почука на вратата. Талон измъкна срада от ботуша си. В дома му не идваха често посетители.
— Кой е?
— Аш, келте. Не бързай да получаваш сърдечен удар.
— Ахерон ли е или Стикс?
— Ти Рекс. И не нося очила.
Подготвен за евентуална измама, Талон отвори предпазливо вратата. Наистина видя насреща си познатите призрачни очи и никак не остана доволен.
— Какво правиш тук? — попита неканения си гост.
— Бия се с деймони. Ами ти?
На келта не му убягнаха сарказма и упрека в гласа на Аш.