— Сигурен ли си?
Келтът кимна, сетне поклати отрицателно глава.
— Честно, Ти Рекс, вече не съм сигурен за нищо. — Погледна шефа си. — Ти обичал ли си някога?
Ахерон срещна спокойно погледа му, но не отговори на въпроса му.
— Знаеш ли, особеното при живота и любовта е, че постоянно се променят, докато хората рядко го правят. Ако си срещнал тази жена и наистина я обичаш, не си ли струва да се бориш за свободата си, за да я имаш?
— Но ако я изгубя…
— Винаги има „ако“, келте. Според мен единственото сигурно нещо е, че ако поне не се опиташ, тогава определено ще я изгубиш.
— Но ако я оставя да си отиде, поне ще е жива.
— Както ти си жив, откакто Ниния умря?
— Това не беше честно.
— Не ми се плаща, за да бъда честен. Плащат ми, за да се бия с деймоните и да ги унищожавам. — Ахерон въздъхна уморено. — Знаеш ли, преди много векове срещнах един мъдрец в Китай, който ми каза следното: „Този, който оставя страхът да го управлява, се превръща в негов роб.“
— Конфуций?
— Не, Мин Куан. Беше рибар, за когото се твърдеше, че продава най-вкусните zong zi22, приготвяни някога.
Талон се намръщи при този коментар на Ахерон. Това бе една от особеностите на Атланта — никога не се знаеше какво може да се очаква от него.
— Ти си много странен мъж, Ахерон Партенопей. Кажи ми, какво щеше да направиш, ако беше на мое място?
Ахерон скръсти ръце пред гърдите си.
— Никога не съм си представял, че може да съм някой друг, освен самия себе си, Талон. Не аз съм този, който ще понесе последиците от действията ти. Всичко зависи от теб, единствено от теб.
Келтът въздъхна.
— Възможно ли е да се опълчиш срещу някой бог и да спечелиш?
Очите на Ахерон потъмняха. Талон го наблюдаваше с любопитство. Имаше нещо в миналото на Ахерон, което въпросът му пробуди. Нещо дълбоко и тъмно, съдейки по изражението на Ахерон.
— Келтските и гръцките богове приличат много на хората. Те правят грешки. И тъкмо тези грешки ни правят по-силни или накрая ни унищожават.
— Сега звучиш като оракул.
— Страшно е, нали?
— Не е страшно, а просто дразнещо. — Талон се извърна и понечи да си тръгне.
— Талон.
Келтът спря и се обърна с лице към Ахерон.
— В отговор на въпроса ти. Да, можеш да спечелиш битката с някой бог. Но е много по-лесно да преговаряш с него. — Тонът на Ахерон му подсказа, че говореше от личен опит.
— И как се преговаря с бог, който иска да страдаш във вечността?
— Много внимателно, братле. Много внимателно. — Ахерон насочи поглед към блатото. — Знаеш ли, струва ми, че пропускаш нещо много важно.
— И какво е то?
— Малцина от нас получават втори шанс да си върнат това, което са изгубили. Ако Ниния се е върнала при теб, може би има причина за това. — Ахерон отпусна ръце. — Имаш номера ми, келте. Ако размислиш за молбата към Артемида, обади ми се. Но трябва много бързо да решиш. До утре вечер искам умът ти е бистър и ясен.
— Защо ми даваш право на избор, когато не даде такъв на Кириан? Ти помоли Артемида и даде душата му на Аманда, без дори той да знае.
Ахерон сви рамене.
— Кириан нямаше какво да избира. Без душа, Дезидерий щеше да го убие. Твоят живот не е в опасност, ако не получиш обратно душата си, Талон. Само сърцето ти е застрашено. А както ти отлично знаеш, можеш да живееш и без сърце. Но дали наистина го желаеш?
Имаше мигове, когато сериозно му се искаше Ахерон да е двайсет и една годишен сополив младеж, на какъвто приличаше, а не мъдрец на единайсет хиляди години. Сега беше един от тези моменти.
— Ще отведа Съншайн обратно в града със себе си.
— Не — възрази келтът машинално. — Тя ще остане тук, за да мога да я защитя.
— Не ти искам позволение, келте. Нужно е да се отдалечиш от нея, за да помислиш. Трябва ти време, за да проясниш мислите си преди утрешната вечер.
Талон понечи да възрази, но осъзна, че Аш е прав. Рано или късно трябваше да я остави да си отиде. И може би беше по-добре това да стане сега. Щеше да е по-лесно и за двамата.
— Добре, ще отида да я доведа.
Съншайн разбра, че нещо не е наред в минутата, когато видя Талон да влиза през вратата. Лицето му бе измъчено, а погледът — мрачен.
— Какво се е случило? — попита тя.
— Ахерон ще те заведе в апартамента ти. — Гласът му прозвуча толкова безстрастно, че стомахът й се сви на топка.
22
Сарми от бамбукови или тръстикови листа с ориз и различен пълнеж, сварени или приготвени на пара. — Б.пр.