— Мамка му, Аш — изпръхтя Ник саркастично, — винаги си толкова дяволски успокояващ.
Аш го изгледа накриво.
— Въпреки всичко наистина се опитвам.
— И провалът ти е пълен — заключи Ник невъзмутимо.
Талон все още кипеше от гняв.
— Искам всички да знаете, че ни очаква злокобна нощ — обърна се Аш към присъстващите. — Изглежда, че Дионисий и Камул са обединили силите си, за да се опитат да възстановят пълната си божествена мощ.
— И как възнамеряват да го постигнат? — попита Валерий.
— Двамата не са достатъчно силни, за да успеят сами. Нуждаят се от помощта на трети бог.
— Кой бог? — попитаха всички в един глас.
— Аполими.
— Коя, по дяволите, е Аполими? — попита Талон. — Никога не съм чувал за нея.
Ъгълчето на устата на Аш се изкриви едва забележимо.
— Тя е древна богиня, моя съвременница. Мощта й се простира върху живота, отмъщението и смъртта. Атлантите я наричат с обич Унищожителя.
— Нещо като Хадес ли? — поинтересува се Валерий.
— О, не — отвърна Аш със злокобен тон, — в сравнение с нея Хадес прилича на бойскаут. Аполими довършва жертвите си с железен чук и командва армия от уродливи демони. Последният път, когато бе освободена, най-страшни болести и страдания завладяха света и тя запрати Атлантида право на дъното на океана. Прекоси Гърция, опустошавайки цялата страна и връщайки цивилизацията им с хиляди години назад, преди накрая да успеят да я въдворят в затворническата й килия. Унищожителя ще изсипе целия ад върху тази земя. Започвайки с Ню Орлиънс.
— Жестоко! — възкликна Ник хапливо. — Страшно обичам да научавам такива неща.
Аш подмина сарказма му.
— И как възнамеряват да освободят Унищожителя? — попита Талон.
Аш пое дълбоко дъх.
— Единственият начин да го сторят, е чрез кръвта на някой атлант.
— С твоята кръв — уточни Талон.
Това се подразбираше, след като Ахерон бе единственият жив атлант.
Аш кимна.
— В полунощ, преградата между това измерение и онова, в което тя живее, ще бъде достатъчно тънка, за да може да бъде премината. Ако я освободят…
— Някой друг да го присвива стомахът? — обади се Ник.
Талон пренебрегна въпроса му.
— Как можем да ги спрем?
— С много вяра и като правите точно това, което ви кажа.
Ник изсумтя възмутено.
— Някой друг, освен мен, да смята, че указанията на Аш са твърде неясни?
Всички, с изключение на Аш, вдигнаха ръце.
— Никак не сте забавни — намръщи се Аш и се обърна към Валерий.
— Искам да патрулираш из улиците заедно с Пелтие. В единайсет и половина Дионисий възнамерява да освободи деймоните под негово командване и да ги насъска срещу хората, за да отвлече вниманието ни. Убий всеки, който ти се изпречи на пътя. Ник — продължи Аш, — искам двамата с Ерик да сте готови за действие, ако имаме нужда от вас.
Скуайърите кимнаха. Аш надяна тъмните си очила.
— Талон, ти оставаш с мен. Ние ще се заемем с Дионисий и хората му.
— Просто от любопитство, ти откъде знаеш всичко това? — попита го Талон.
Аш не му обърна внимание.
— Добре, деца — продължи, — да вървим да охраняваме улиците.
— Само един въпрос — обади се Ерик.
— Разбира се.
— Може и да съм тъп, но не разбрах защо тези типове са решили точно сега да си връщат божествените сили? Защо не са го направили миналата година или някой друг път? Защо са чакали досега?
Отговорът на Аш не бе никак успокоителен.
— Това не е първият път, когато се опитват да си върнат господството. Просто сега има най-голяма възможност да успеят.
— Добре — рече Ерик бавно. — А какво всъщност е станало с божествените им сили?
Талон отговори вместо Аш.
— Когато един бог престане да бъде почитан, силите му отслабват. Ако един бог бъде победен от друг бог, тогава голяма част от силите му се предават на победителя и той губи възможността да възвърне предишното си положение.
Ерик кимна.
— Добре, още нещо. Какво става, ако възвърнат силите си?
Аш извърна поглед.
— Да се надяваме, че няма да разберем.
— Защо?
— Защото според легендата от Атлантида, Унищожителя е предопределен да доведе Теликос — краят на света. Несъмнено Дионисий и Камул смятат, че Аполими ще им е толкова благодарна, когато я освободят, че изобщо няма да се замисли и ще сподели силата си с тях. Това, което не знаят, е, че е имало наистина много основателна причина боговете на Атлантида да заключат Аполими. И други богове са се страхували от гнева на Аполими и накрая тя ги избила всички до един. Каквото и да правим, не бива никога да й позволяваме да избяга. Ако тази нощ те я освободят, животът на земята, какъвто го познавате, ще се промени. Напълно.