Талон потърка челото си. Това никак не беше добре. Как, по дяволите, да се измъкне от апартамента й посред бял ден, без дрехи.
— Знаеш ли — продължи тя, — наистина не е трябвало да махаш етикетите от дрехите си.
Доста отдавна не му се бе случвало да изпитва истинско, дълбоко раздразнение, но усети как в момента го обзема.
— Кожените ми панталони са шити по поръчка, ръчна изработка, затова никога не са имали етикети.
— О, така ли? — учуди се тя. Сега изглеждаше още по-объркана. — Тогава трябва да ти купя нови панталони, но понеже старите нямаха етикети, не зная какъв размер да избера.
— Супер. Умирам си да стоя заврян в някакви странни места, при това гол.
Тя понечи да се усмихне, но сетне стисна устни, все едно й хрумна нещо по-добро.
— Имам едни розови панталони, които не са ти точно по мярка, но и да бяха, сигурна съм, че не би ги облякъл, нали?
— Не. И портфейла ми ли си изпрала заедно с панталоните?
— О, не. Извадих го от панталоните.
— Добре. И къде е сега?
Тя отново замълча, а него пак го обзе ужасяващото предчувствие за обреченост.
— Дали не е по-добре да не питам? — поколеба се той.
— Ами… — Вече започваше искрено да намразва тази дума, защото явно вещаеше гибел за него и вещите му. — Оставих го върху пералната машина заедно с ключовете ти, но после се сетих, че нямам дребни, затова отидох до автомата за монети. Отсъствах не повече от секунда, но като се върнах, портфейлът ти беше изчезнал.
Талон стисна устни в недоволна гримаса.
— А ключовете ми?
— Ами, нали знаеш, че когато переш само една дреха, тя разбалансира пералнята. Ключове се подхлъзнаха от капака и паднаха в отводнителния канал.
— Не можа ли да ги измъкнеш?
— Опитах се, но не успях да ги стигна. Помолих още трима души да опитат, но напразно.
Талон седеше в леглото, напълно ошашавен. Беше дори още по-зле — дори не можеше да й се разсърди, защото тя се беше опитвала само да му помогне. Но наистина, наистина му се щеше да се разбеснее.
— И сега какво? Нямам пари, нямам ключове, нямам панталони. Поне имам ли още яке?
— Да, непокътнато е. Освен това спасих от пералнята история диспенсъра ти „Снупи Пез“. Тук са също обувките и ножът ти — додаде тя, като ги вдигна от пода до леглото.
Талон кимна. Усещаше се странно облекчен, като разбра, че тя не е съсипала абсолютно всичко, с което беше снощи. Благодарение на боговете мотоциклетът му бе останал в безопасност в клуба. Потръпна от мисълта какво би могла тя да причини на мотора му.
— Има ли тук телефон?
— В кухнята.
— Ще бъдеш ли така любезна да ми го донесеш?
— Не е преносим. Вечно губя тези джаджи или ги оставям не където трябва и после се чупят. Последният го изпуснах в тоалетната чиния.
Талон погледна объркано към жената и проникналата в стаята слънчева светлина. Запита се коя от двете заплахи е по-смъртоносна за него.
— Може ли да пуснеш щорите? — помоли я той.
Тя се намръщи.
— Да не би слънчевата светлина да те притеснява?
— Алергичен съм към нея — обясни й той, като прибягна до лъжата, до която Нощните ловци винаги прибягваше в подобни ситуации.
— Наистина ли? Досега не бях срещала някой, който да е алергичен към слънчевата светлина.
— Е, аз съм такъв.
— Значи си като вампирите?
Тя почти бе отгатнала истината.
— Не точно.
Младата жена пристъпи към прозореца, но щората падна, когато я дръпна. Леглото се обля в светлина. Талон изруга и подскочи към ъгъла, където слънчевите лъчи почти не достигаха.
— Съншайн, аз… — Старла млъкна, като влезе в стаята и го видя чисто гол, спотаил се в ъгъла. Изгледа го с един особен, безпристрастен поглед, като че ли беше интересна част от мебелировката.
Скромността винаги е била неприсъща на Талон, само че начинът, по който Старла го огледа, го накара да се почувства дяволски неудобно.
Въпреки силната слънчева светлина, грабна розовото одеяло от леглото и го притисна към слабините си.
— Знаеш ли, Съншайн, трябва да си намериш точно такъв мъж, за когото да се омъжиш. Някой, който е толкова надарен, дори след три или четири деца все още ще е на линия.
Ченето на Талон увисна.
А Съншайн прихна.
— Старла, ти го засрами.
— О, повярвай ми, няма от какво да се срамуваш. Трябва да си горд с надареността си. Да се перчиш с нея. Повярвай ми, млади момко, жените на твоите години ще бъдат на седмото небе, ако ги ощастливиш с нея.