— Много обичам да спасявам света — заяви Талон. — Това е моето ежедневие.
Аш пое дълбоко дъх.
— И в тази връзка, чака ни доста работа.
Талон кимна, но в сърцето си копнееше да види Съншайн поне още веднъж. Не искаше да умре, без отново да зърне лицето й. Започваше да му писва да се подчинява единствено на дълга.
Валерий тръгна пръв.
Талон, Ник и Ерик излязоха през задната врата, следвани от Аш. Докато Аш излизаше, вратата се затръшна, затискайки края на дългото му черно палто. Той спря рязко и изруга, а Ник се задави от смях.
— Къде отиде нашият супермен?
Аш повдигна вежди. Вратата се отвори сама, освободи палтото му и сетне отново се затвори.
Ник тутакси стана сериозен.
— Е, отново се завърна.
Аш разроши снизходително косата на младежа.
— Пази ни гърбовете и успокоявай нервите на Аманда, докато Кириан се върне.
— Дадено.
Аш и Талон излязоха от двора и се насочиха към гъстата тълпа от туристи и местни. По улиците бяха наизлезли стотици хора, които дори не подозираха, че съдбата на света е в ръцете на двамата мъже, облечени в черно, които бавно си проправяха път сред тях.
Двама мъже, които бяха много уморени. Отегчени.
Единият, защото много отдавна бе спрял да усеща каквото и да било, освен тежкото бреме на отговорностите си.
Аш не искаше нищо друго, освен да има един ден, през който само да лежи и да си почива. Един ден, за да познае кратките мигове на спокойствието. Беше прекарал цяла вечност в очакването на втори шанс. В очакване да се измъкне от руините на миналото и проклятието, белязало бъдещето му.
Тази вечер, за пръв път от единайсет хиляди години щеше да застане лице в лице с брат си. Двамата никога не са били на равна нога. Стикс го мразеше от момента на раждането му. За Аш се очертаваше една дълга, много дълга нощ.
Мислите на Талон бяха заети със Съншайн. Представяше си нежните очертания на лицето й. Красотата на докосването й. Дали рисуваше в апартамента си? Дали си мислеше за него?
„Обичам те.“ Думите й направо късаха сърцето му.
Талон стисна зъби, изгаряйки от желание да я докосне. Надяваше се, че когато тази нощ свърши, тя завинаги ще бъде защитена от Камул.
— Вярвай, Талон — каза Аш, сякаш отгатнал мислите му.
— Опитвам се.
Келтът пое дълбоко дъх. Мисълта, че може да умре, не го плашеше. Единствената му грижа беше Съншайн да остане жива. По един или друг начин щеше да се погрижи за това и когато утрото настъпеше, тя завинаги щеше да е в безопасност.
Без значение какво ще му струва.
Съншайн следваше указанията на Зарек — двамата пътуваха към търговската част, където се намираха складовете — но при това натоварено движение не беше лесно да се стигне до там. Може би пеша щяха да се придвижат по-бързо.
Обикновено натовареният трафик не я притесняваше, но Зарек не беше особено приятелски настроен, а заради вкиснатото му настроение и пияните гуляйджии наоколо, които постоянно изскачаха на платното, нервите й бяха доста опънати. Не бе сигурна, че трябваше да излизат тази вечер, но Зарек я бе уверил, че Аш иска да я премести от съображения за сигурност. Той й бе обяснил, че Талон ще се бие по-добре, ако знае, че тя е скрита на безопасно място, недостъпно за Камул и Стикс.
— От колко време си Нощен ловец? — попита Съншайн, опитвайки се някак си да разсее напрежението помежду им.
— Не ти пука, тогава защо питаш?
— Хей, ама ти си истински господин Топлина и Дружелюбие, а?
Той я изгледа студено.
— Когато убиваш, за да живееш, едва ли ти остава много топлина и дружелюбие.
— Талон не е такъв.
— Е, браво на него.
Младата жена изръмжа, когато натисна рязко спирачки, за да избегне удара с мъж, облечен като бик. Той удари с юмрук капака на колата, изкрещя и хукна през улицата.
Съншайн продължи да кара още по-бавно през върволицата от коли.
— Ти не харесваш Талон, нали?
— Всеки път, когато го видя, ми се иска да е мъртъв.
Отегченият и нехаен тон на спътника й я накара се намръщи.