— Не мога да разбера дали говориш сериозно, или не.
— Говоря сериозно.
— Защо?
— Той е задник, а аз съм имал твърде много задници в живота си и ми е писнало от тях.
— И Аш ли мразиш?
— Скъпа, аз мразя всички.
— Дори мен?
Той не отговори.
След това Съншайн реши повече да не го закача. Наистина около Зарек витаеше някаква странна атмосфера. Нещо студено и далечно. Сякаш му доставяше удоволствие да отблъсква всички от себе си.
Изминаха поне двайсет минути, преди Зарек да я сепне, задавайки й въпрос:
— Ти обичаш келта, нали?
— Да.
— Защо? Какво има у него, което те кара да го харесваш?
Тя долови, че във въпроса на Зарек се крие нещо по-дълбоко. Като че ли самата идея за любовта беше толкова чужда за него, че му бе трудно да я проумее.
— Той е добър човек, който ме кара да се смея. Щом ме погледне, се разтапям. Когато съм с него, имам чувството, че мога да летя.
Зарек извърна глава и се загледа навън, в тълпата събрала се за Марди Гра.
— Ти бил ли си влюбен? — пак опита да го въвлече в разговор Съншайн.
Той отново не отговори. Вместо това я упъти как да стигне до склада на „Сейнт Джоузеф Стрийт“.
Мястото беше тъмно и заплашително.
— Тук ли трябваше да дойдем? — попита младата жена.
Зарек кимна.
Съншайн паркира на алеята зад сградата и двамата слязоха от колата. Зарек я поведе през задната врата, нагоре по някакви стълби. Отвори една врата в края на коридора и й направи път да влезе първа.
Съншайн пристъпи вътре. Отначало си помисли, че високият рус мъж е Ахерон с нов цвят на косата. Но когато видя Камул, застанал до него, разбра, че не е Ахерон. Беше Стикс, застанал между Камул и брюнет, когото тя не познаваше. Тогава Съншайн се обърна, за да побегне.
Зарек затвори вратата със зловещ звук и застана пред нея. Изражението на лицето му красноречиво подсказваше, че няма намерение да я пусне да мине.
— Ела, ела, казал паякът на мухата — рече Камул.
Съншайн вирна брадичка и се изправи гордо пред мъжете. Камул беше изключително красив, но от злобната му усмивка можеха да те побият тръпки. Дори беше по-злокобна от тази на Зарек, а това не се постигаше лесно.
Мъжът, когото не познаваше, беше невероятно висок, със светлокестенява коса и козя брадичка. Излъчваше елегантност и финес, характерни за добрия произход.
— Ще направя дръзкото предложение, че ти си Дионисий — заяви Съншайн, припомняйки си какво й бе казала веднъж Селена за бога, в чиято чест е Марди Гра.
Той се усмихна, сякаш бе поласкан, че тя го е познала.
— Виноват.
Камул изпусна дълга въздишка.
— Тя е толкова умна. Почти съжалявам, че ще трябва да я убия. Но… е, няма как.
— Не можеш да я нараниш — обади се Зарек от вратата. — Обещахте ми, че няма да й сторите нищо, ако я доведа тук.
— Е, излъгах — сви рамене Дионисий. — Съди ме.
Зарек пристъпи заплашително към бога, но Съншайн го спря. Не беше сигурна защо го направи, но й се струваше, че в тази стая той бе единственият, който би могъл да бъде определен като неин съюзник. Обърна се отново към Камул. Знаеше съвсем точно как е планирал да нарани Талон тази нощ.
— Няма да ти позволя да ме убиеш пред Талон.
Всички се засмяха. С изключение на Зарек.
— Не можеш да ни спреш — осведоми я Камул.
Зарек погледна надолу към нея, сетне трепна, когато погледът му попадна върху медальона й.
— Хм, богове, струва ми се, че сте пропуснали нещо.
Дионисий изви устни.
— Ние никога не пропускаме нищо.
— О, добре — рече Зарек саркастично, — тогава навярно вече знаете, че тя носи Белязващия медальон.
Боговете тутакси добиха сериозни изражения.
— Какво? — озъби се Камул.
Съншайн извади колието, което й бе дала баба й, и го вдигна пред очите им. Тя не вярваше, че може да й помогне, но при това положение си струваше да опита.
— Моята баба ми каза, че Мориган винаги ще ме закриля.
Камул изруга.
— О, това не е добре. — Отново изруга.
— Това нещо наистина ли действа? — прошепна тя на Зарек.
— Повече, отколкото си мислиш — прошепна й той в отговор. — Той не може да те убие, без да си навлече гнева на Мориган.
— Брей, да не повярва човек, нали? — промълви младата жена, смаяна от наученото. — Супер.
— Да — подкрепи я Зарек. — По-добре е, отколкото да си въоръжен с кръст срещу Дракула.