Понечи да се отдалечи от Зарек, когато той я повика.
— Хей, Съншайн?
Тя се извърна и го погледна.
— Благодаря за купата. — Сетне Зарек се обърна и зачака боговете да преминат през преградата, изградена от Аш, и вратата.
Все още изумена от действията му, Съншайн хукна, за да помогне на Аш да пренесе Талон надолу по коридора до последната стая вляво. Аш го положи внимателно на пода, после използва силите си, за да запечата стаята.
Ръката на Съншайн трепереше, когато коленичи до Талон. Той беше блед и трепереше. Окървавеното му тяло бе плувнало в студена пот.
— Дръж се, скъпи — прошепна младата жена, макар да не беше сигурна дали я чува. — Той е безсмъртен, нали? — обърна се към Аш. — Значи ще се оправи.
Аш поклати глава.
— Сърцето му е пронизано. Когато спре да бие, той ще умре. Отново.
С мрачно лице Аш вдигна глава към тавана.
— Артемида — изкрещя, — домъкни си веднага задника тук!
Ярка светкавица почти заслепи Съншайн, когато богинята се появи до нея.
Артемида изгледа кръвнишки Ахерон.
— Какъв ти е проблемът?
— Искам душата на Талон. Веднага.
Тя му се изсмя невярващо.
— Извини ме, Ахерон, но ти не си платил цената за нея.
— По дяволите, Арти, той умира! Нямам време за пазарлъци.
Тя сви рамене.
— Тогава го излекувай.
— Не мога и ти го знаеш. Той е поразен смъртоносно от бог. Не ми е позволено да се намесвам в това.
Съншайн усети електрическа вълна да преминава през стаята. Ярост замъгли погледа й, когато се втренчи в егоистичната богиня. Младата жена понечи да се нахвърли върху нея, но Аш я сграбчи и я дръпна назад.
Съншайн трепереше от страх и гняв.
— Дай ми душата му, веднага. — Дълбокият глас на Ахерон отекна като гръм. — Направи го и цяла седмица ще бъда твой покорен слуга.
Пресметлив блясък затъмни очите на Артемида.
— Нека са две.
Съншайн видя яростта и примирението, пробягнали по лицето на Аш.
— Дадено.
Артемида вдигна ръка и в дланта й се появи голям червеникавокафяв камък. Когато Аш се протегна да го вземе, тя го дръпна.
— Ще дойдеш при мен с първите лъчи на зората.
— Ще дойда, кълна се.
Артемида се усмихна доволно, после подаде камъка на Аш, който се върна при Талон и срещна погледа на Съншайн.
— Съншайн, ще вземеш това в ръката си и ще го държиш над жигосания белег, докато душата му не се върне обратно в тялото.
Тя посегна да вземе камъка, ала Талон я улови за китката. Съншайн дори не подозираше, че той е в съзнание, докато не усети немощната му хватка.
— Не може да го направи, Аш.
— Талон! — възкликна тя, ядосана, че я спира. — Какво правиш?
— Не, Съншайн — прошепна умиращият келт с напрегнат глас. — Ако го вземеш, той ще остави дълбок белег върху ръката ти. Има вероятност да те осакати и никога повече да не можеш да рисуваш.
Най-големият й страх.
Съншайн се взря в пълните с болка очи на Талон.
Най-голямата й любов.
Не можеше да има сравнение.
Грабна камъка от ръката на Аш и извика, когато изгори плътта й.
— Гледай очите на Талон — чу тя гласа на Аш в главата си. — И в името на Зевс, моля те, не изпускай душата му. Концентрирай се… — Тя се подчини и болката намаля, но камъкът продължаваше да гори в ръката й.
Времето се нижеше бавно, докато Съншайн се взираше в кехлибареночерните очи на Талон. В съзнанието й изплуваха спомени от този и предишния им живот. Върна се към момента на собствената си смърт, видя Талон, който я притискаше в обятията си.
Наведе се и го целуна.
— Аз съм с теб, любими.
Талон пое последния си дъх и се отпусна. Сърцето й спря да бие, сграбчено в безмилостните клещи на ужаса.
Моля тя, моля те, нека се получи!
Аш сложи ръката й върху жигосания върху кожата на Талон символ, изобразяващ лък и стрела. Камъкът бавно изстиваше, добивайки мътен цвят. Ала ръката й още гореше. Когато стана съвсем студен, тя пусна камъка и зачака.
Талон не помръдваше.
Не дишаше.
Лежеше там напълно неподвижен и не реагираше.