— Талон? — извика го тя, докато цялото й тяло трепереше при мисълта, че си е отишъл завинаги.
И тъкмо, когато вече бе сигурна, че любимият й е мъртъв, той пое дълбоко дъх и отвори очи.
Съншайн нададе радостен вик, когато видя кехлибарените му очи. Притисна го здраво към гърдите си и в този миг вратата се разтвори с трясък. Деймоните, демоните и двамата богове се изсипаха в стаята. Зарек не се виждаше никъде. Съншайн се надяваше, че не са го убили.
Талон скочи и застана между Съншайн и останалите. Аш се изправи на крака, готов за битка.
— Полунощ е — засмя се Дионисий. — Нека шоуто да започне.
Демоните се отместиха настрани и сред тях изникна „близнакът“ на Ахерон.
— Здравей, Ахерон — изрече Стикс с тон, който не беше нито дружелюбен, нито любезен. — Мина доста време, нали? Около единайсет хиляди години.
Талон затаи дъх. Не можеше да повярва на очите си. Имаше своите подозрения, но сега реалността се стоварваше с пълната си сила отгоре му. През цялото това време Аш е имал брат близнак. Защо го бе скрил? И как така Стикс все още беше жив, без да е Нощен ловец? В това нямаше смисъл.
Стикс се приближи към Ахерон.
— Откажи се, Стикс — рече Ахерон твърдо. — Не искам да те нараня, но ще го направя, ако се наложи. Няма да ти позволя да я освободиш.
Стикс срещна погледа на Талон и се засмя.
— Също като в някоя сапунена опера, нали? Добрият брат близнак и лошият. — Гневният му поглед се върна към Ахерон. — Но ние всъщност не сме близнаци, нали, Ахерон? Просто за малко сме споделяли една и съща утроба.
Стикс се придвижи и застана зад Аш, който видимо се напрегна. Не беше типично за Аш да позволява на някого подобна волност, но сега изглеждаше като скован от невидима сила.
Стикс се намираше толкова близо до него, че ги делеше по-малко от една ръка разстояние. Не се докосваха. Стикс се наведе напред и заговори с нисък тон до ухото на Аш.
— Да му кажем ли кой от нас е добрият, Ахерон? Да му разкажа ли кой от двама ни е живял достойно живота си? Кой от двама ни е уважаван от гърци и атиняни и на кого са се присмивали?
Стикс обви ръка около врата на Аш и я притисна точно към мястото, където често се появяваше белегът на Аш. После го придърпа към себе си, за да може да шепне в ухото му на език, който Талон не разбираше.
Аш дишаше накъсано, сякаш в плен на ужасен кошмар. Очите му бяха добили изцъклено и измъчено изражение, дишането му излизаше на пресекулки. При все това не помръдваше, не се опитваше да се изскубне от хватката на Стикс.
Талон ги наблюдаваше, несигурен какво да предприеме. Сигурно Аш можеше да се справи с това. Досега не бе виждал нещо, с което да не е могъл да се справи.
— Това е, Ахерон — процеди Стикс на английски между стиснатите си зъби. — Спомни си миналото. Спомни си какво беше. Искам да преживееш всичко отново. Да изпиташ всяка гадост, която си сътворил. Всяка сълза, която си накарал родителите ни да пролеят заради теб. Всеки миг, когато съм те поглеждал и съм се чувствал засрамен, че имаш моето лице.
Талон видя как очите на Аш се наляха със сълзи и се разтрепери. Не знаеше какви тайни крие Аш, ала сигурно бяха ужасни, за да имат такъв ефект върху него. На Талон не му пукаше какво бе направил шефът му в миналото. За хиляда и петстотинте години, откакто го познаваше, Аш винаги е бил грижовен и почтен. Независимо от тайните, двамата бяха приятели.
— Пусни го — заповяда Талон.
Стикс наклони глава, но не се подчини, а стисна още по-силно шията на Аш.
— Спомняш ли си, когато Естес умря, Ахерон? Как те открихме двамата с баща ми? Никога няма да го забравя. Всеки път, когато си помисля за теб, този образ изплува в ума ми. Ти си противен. Отвратителен.
— Убий го — нареди Дионисий — и отвори портала.
Стикс изглежда не го чу, цялото му внимание бе съсредоточено върху Аш.
Камул пристъпи към тях с кинжал в ръка. Талон се хвърли върху него и двамата се сбиха за оръжието.
Демоните нападнаха, докато Стикс продължаваше да дразни и обижда Аш.
— Убий го, Стикс — нареди Дионисий отново. — Иначе ще изпуснем портала.
Стикс измъкна кинжал от гънките на палтото си.
Забравил схватката си с Камул, Талон се опита да ги достигне. Ала не успя.
Стикс вдигна ръка и прониза с кинжала сърцето на Аш. Острието се заби дълбоко, до дръжката.
Аш простена и изви гръб, сякаш нещо го бе обладало. Кинжалът изхвръкна във въздуха и рикошира в стената над главата на Дионисий. От раната на Ахерон заструи светлина и след миг тя зарасна. В следващия миг стаята се разтърси от ударна вълна, помитайки всички. Стикс бе запратен в далечния ъгъл, докато боговете се озоваха притиснати към пода.