— Какво ще правим? — обърна се Съншайн към Талон.
Хрумваше му само едно нещо. Трябваше да накара Ахерон да се осъзнае.
Талон я целуна по устните, сетне се отдръпна от нея. Не бе преминал през изпитанието на смъртта само за да я изгуби отново. Призова останалите му сили и се остави да го обгърнат. Вече не притежаваше безсмъртието на Нощен ловец, ала все още владееше психическата мощ, с която бе надарен. Надяваше се да е достатъчно.
Изправи се бавно на крака. Към него се насочи светкавица, която успя да избегне. Промъкваше се внимателно през вихрушката от мълнии и гръмотевици и накрая стигна до Аш. Докато оставаше спокоен, изглежда бе защитен от яростта на Аш.
— Откажи се, Ти Рекс.
Аш му отговори на език, който Талон не разбираше.
— Казва да се махнеш или ще умреш — преведе Стикс. — Той призовава Унищожителя.
— Не мога да ти позволя да го направиш — заяви Талон.
Отекна гръмовен смях.
Искаше да отвлече вниманието на Ахерон от заклинанията, които изричаше, но в същото време не знаеше какво да стори, затова Талон се нахвърли отгоре му. Сграбчи Аш за кръста и го повали на пода. Драконът се изви и изписка. Талон не му обърна внимание, опитвайки се да стегне в желязна хватка своя доскорошен настойник.
Съншайн затаи дъх, докато наблюдаваше схватката помежду им. Цялата сграда се тресеше, като че ли всеки миг щеше да се разпадне. Подът под краката й затрепери.
Двамата се бяха вкопчили един в друг като два праисторически звяра и съдбата на света зависеше от победата или загубата на един от тях.
Устните й шепнеха молитви, докато ги гледаше, изпълнена с благоговение пред страховитата красота и смъртоносната елегантност на битката им.
Зарек прекрачи прага, целият в кръв, и мигом бе запратен назад към стената.
Артемида се опита да достигне Ахерон и отново бе отхвърлена назад, докато той се бореше с Талон.
— Трябва да му го призная на келта — промърмори Камул с неохота. — Винаги е бил боец.
Когато чу тези думи, Талон спря да се бие.
„Никога няма да се научиш къде ти е мястото, Спиир. Никога не знаеш кога да прибереш меча и да се покаеш.“
Камул беше прав. Досега Талон никога не знаеше кога да се бие и кога да отстъпи. А именно спокойствието му бе помогнало да достигне до Аш.
Тогава Талон си припомни какво му каза Аш в нощта, когато стана Нощен ловец. „Мога да ти покажа как да погребеш болката толкова дълбоко в себе си, че да не я усещаш повече. Ала знай, че нищо не ни се дава даром и нищо не трае вечно. Един ден ще се появи нещо, което ще пробуди чувствата ти, а с тях и трупаната с векове болка. Всичко, което си потискал, ще излезе на повърхността и това може да погуби не само теб, но и всички около теб.“
Запита се за кого наистина са били предназначени тези думи. За него или за Аш? Погледна към Ахерон и видя яростта му. Тъкмо това бе имал предвид Аш през онази нощ. Двамата се бяха сдържали толкова дълго, че сега бяха заслепени от яростта си. Тя ги караше да нападат, когато трябваше да се оттеглят и да преосмислят какъв е смисълът от битката.
Талон затвори очи и призова магията на успокоението, както го бе учил Ахерон, който отново се нахвърли отгоре му.
Изпълнен със сила и мощ, каквито до този момент не бе подозирал, че притежава, Талон сграбчи в длани лицето на приятеля си и се опита да го накара да го погледне. Чертите на Аш вече не бяха красиви, нито притежаваха нещо човешко. Очите му бяха кървясали и жълти и в тях нямаше милост. Бяха студени. Злобни.
Талон никога досега не бе виждал подобно нещо. Кой би могъл да предположи, че Аш притежава подобна сила?
Но той трябваше да го спре. По един или друг начин.
— Ахерон — заговори бавно и спокойно. — Достатъчно.
Отначало реши, че Аш не го е чул. Но после той извърна глава и видя Съншайн, просната на пода.
— Талон — изхъхри Аш дрезгаво. Очите му блеснаха, сетне погледна обратно към Талон.
Внезапно стаята бе разтърсена от нова ударна вълна, този път в противоположна посока на първата. Като че ли отприщената сила се връщаше обратно в Ахерон. Драконът се изстреля към тавана и изчезна. Чертите на Аш отново добиха очертания на човешкото лице, което Талон познаваше през всичките тези векове.